В книгата си “Life Together” („Живот в общност“, неиздавана на български) германският богослов Дитрих Бонхьофер пише следното по повод изповедта:

„Всеки, който живее живот под кръста на Исус и който разпознава в кръста на Исус крайното безбожие на всеки човек и безбожието на собственото си сърце, би разбрал, че няма грях, който му е чужд. Kойто някога е бил отвратен от ужаса на собствения си грях, приковал Исус на кръста, вече нe може да бъде отвратен дори от най-големите грехове на друг християнин. По-скоро, чрез кръста на Исус той опознава човешкото сърце. Такъв човек знае степента, в която човешкото сърце е напълно изгубено в греха си и в слабостта си, как то се отклонява по пътищата на греха, но освен това знае, че същото това сърце е прието по благодат и милост.

Само друг християнин, който живее под кръста може да чуе моята изповед. Не житейската опитност, а опитността на кръстта прави човек способен да чуе изповед. Дори най-опитният съдник на човешкия характер знае неизмеримо по-малко за човешкото сърце от обикновения християнин, който живее под кръста на Исус.“

Вижте също поредицата „Дисциплината на изповедта“ в блога на Радостин Марчев.