В уводната глава на книгата си “The Safest Place on Earth” (Най-сигурното място на Земята)1 Лари Краб, задава въпроса какво представлява християнската зрялост. Две неща според него са неизбежни и винаги ще съпътстват вярващите: объркване и разочарование. За второто от тях той пише:

„Разочарованието също е неизбежно. Нещо повече, то е добро. Следването на Христос трябва да ни преведе през времена на разочарование, защото християнството преправя нашите мечти преди да ги изпълни. Процесът е мъчителен. Той може да включва развод, фалит, злополуки, убийство, състояние, граничещо с вероотстъпничество – всичко.

Настоявайки обаче, че духовните хора ще страдат, трябва да отбележа, че аз не настоявам, че щастието не трябва да е наша грижа. Аз вярвам, че трябва. Не мога да видя ценност в нещастието. И със сигурност не бих могъл да следвам някого, който ми обещава единствено да ме направи окаян. Всъщност, едно смислено богословие на страданието утвърждава нашия копнеж да сме щастливи.

Това, което казвам е, че нашите представи за щастие имат нужда от основен ремонт – такъв, че само страданието, което идва в резултат от разбитите ни мечти, може да свърши работа.“

• 1. Larry Crabb, “The Safest Place on Earth”, глава 1, 1999, Thomas Nelson Inc. Publishers. По-късно, преиздадена под ново заглавие “Becoming a True Spiritual Community”, 2007