„Имам видение за народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето“, казва този, за когото Емилиян Станев твърди: „Добре, че не си е наумил да става писател, защото всички в литературата ще станем мигом излишни”.

Въпреки немалкия брой изследвания, посветени на творчеството му, Илия Бешков (1901–1958) остава недостатъчно познат и със сигурност недостатъчно оценен. Гениален рисувач, карикатурист с остра чувствителност и проникновение, талантлив музикант, човек на словото – трудно е да се обхване спектърът на дарбите му. Личността му е магнетична за мнозина съвременници. Винаги го следват студенти и приятели, жадни за размишленията му. Той е същински пророк в едно време, в което над България се спуска гъст духовен мрак.