Изходът от някои съдебни процеси изглежда ясен от самото начало. При тоталитарните режими той е просто предрешен. Пастир Мартин Ниймьолер вече се е убедил от речите на Хитлер, че всяка юридическа процедура срещу критици на режима представлява чиста формалност. След поредната си „бунтовна“ проповед и подслушани телефонни разговори, той е арестуван на 1 юли 1937 г. по лична заповед на фюрера. Хитлер е решен да установи пълен контрол върху църквата в Германия. Вбесен от изказванията на Ниймьолер, той нарежда да хвърлят Божия служител в затвора и в концентрационни лагери до края на живота му, защото е доказано непоправим.

Преди 232 години, около 15 декември 1791 г., току-що победилите Съединени американски щати са в друга битка – не срещу Великобритания, а срещу самите себе си. Това е политическа битка за бъдещото оцеляване на страната. Федералистите са твърдо убедени, че новата нация се нуждае от по-силно федерално правителство, което да има правомощия да създава национална валута, да регулира търговията, да определя данъчните ставки и да създава национална армия за защита на всеки щат. Известни автори като Александър Хамилтън, бъдещия президент Джеймс Мадисън и бъдещия председател на Върховния съд Джон Джей пишат „Документите на федералистите“ в защита на новата конституция. Но антифедералистите се опасяват, че новото национално правителство ще има голяма власт. В резултат на това те твърдо настояват към самата Конституция да бъде добавен набор от гарантирани права за всеки гражданин. Тези поправки към Конституцията стават известни като Закон за правата и са гласувани в Конституцията от 1792 г.

Голяма част от протестантските църкви в миналото са приемали, че нормата в църквата е мъжете да поемат управленски и проповеднически функции. В църковната история, обаче, наред с Прискила, Юния и Фива, има и други жени-проповедници, които служат всеотдайно на Бога и успяват да доведат много хора до спасителна вяра в Христос. Други са били по-скоро противоречиви с начина си на живот или ученията си. Към тази втора категория се причислява Елизабет Хутън, която е известна като първата квакерка-проповедник и често е смятана за първата обърната към квакерската вяра от основателя ѝ Джордж Фокс.

„Има само една свята (unam sanctam) католическа и апостолска Църква, извън която няма нито спасение, нито прощение на греховете...“ Така започва булата, издадена от папа Бонифаций VIII на 18 ноември 1302 г. Тя влиза в историята под заглавието Unam sanctam и все още предизвиква дълбоки противоречия. Особено смущаващо е последното изречение: „Затова ние заявяваме, казваме ясно и утвърждаваме, че за спасението на всяко човешко същество е напълно необходимо подчинението на римския понтифекс.“