От 20 до 22 юни в Пловдивския университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ се проведе международна конференция под надслов „Физика и богословие – вчера и днес“. Организатори бяха ПУ, Университетът на Фрибур (Швейцария) и Съюзът на учените в България. До голяма степен, проявата беше първата по рода си в България. И преди у нас са правени опити да се представи и обсъди богословската перспектива към концепциите и постиженията на науката. (Например, през 2011 г. край Стара Загора се състоя конференция „Православното богословие и природните науки“.) Новото на конференцията в ПУ бе, че бяха положени усилия и двете професионални групи – учени и богослови – да бъдат адекватно представени и така да се даде тласък на диалога помежду им. Друга отличителна черта на събитието беше участието на немалко представители на разрастващата се българска протестантска общност.

Дали бебета ще отидат в пъкъла, ако умрат, без да бъдат кръстени? Избира ли Бог някои хора за осъждение и проклятие, далеч преди те да бъдат родени? И дали Той не е избрал някои хора да вършат зло? Може ли някой да направи сам първата стъпка към своето спасение? И дали човек може да носи отговорност пред Бога, ако неговата съдба е определена изцяло от Всевишния? В началото на V век един британски монах на име Пелагий започва да разпространява учението, че всеки човек има свой принос за спасението си. Отговорът на Блажени Августин, авторитетен отец на Църквата, е безкомпромисен. Той показва със силни доводи, че вярващият се спасява единствено чрез Божията благодат, от първия до последния момент на своя духовен път.

Проникването на християнството в Индия е било обвито в легенди и в тайнствена тъма в продължение на векове. Едно е сигурно: Евангелието достига индийска земя още във времената на ранната Църква. Когато в края на XV век португалецът Вашку да Гама открива морския път към Индия, в страната идват много европейци. Те заварват съществуващи църкви с хиляди вярващи. Християните са се превърнали в отделна каста в индийското общество. Църковната доктрина обаче била силно повлияна от несторианството. Португалците изпращат мисионери в Индия. Ордените на францисканците, доминиканците и йезуитите развиват дейност на място и полагат усилия да обърнат повече хора към Христа. В повечето случаи те жънат успех единствено сред париите и други нисши касти.

Историческият и културен период, наречен Ренесанс, има няколко отличителни черти: обръщане към гръко-римската антична култура; географските открития и разширяването на представите на човека за света; издигането на човека като обект за изследване и преклонение; търсене на нови философски ценности и научни познания, както и на нови визуални форми в изкуството и архитектурата. В днешното пост-пост-индустриално, пост-модерно и въобще „пост-пост-“ време е невъзможно да бъдем ренесансови хора. Не можем да бъдем еднакво успешни в изкуствата, медицината, философията, науките, политиката и икономиката. Съвременният човек е тясно профилиран професионалист, в ситуация на непрекъснат „ъпгрейд“.

Представете си, че сте оцелял член на организация, която съществува от три века, но е била поставена извън закона. От вас се иска да напишете история на своите съмишленици. Само че вашите хора са в нелегалност. Държавната власт е искала да ги унищожи. Мнозина от водачите им са арестувани и убити, много техни книги и писма са изгорени. Вашата група не е оставила никакви паметници на културата, нито пък следи в обществените обичаи – имате твърде малко данни, от каквито се нуждае един историк, за да възстанови картината на случилото се. И сякаш за да стане задачата ви още по-трудна, вашите хора са пръснати по почти целия познат свят. Възможно ли е изобщо да се съшие историята им в едно цяло?