Когато една вечер Кристофър Док не се връща вкъщи от училище, разтревожени хора започват да го търсят. Накрая го откриват мъртъв, както бил коленичил за молитва. Това напълно отговаряло на неговия характер. Всяка вечер той се молел по списък за всеки от учениците си, като просел Господ да му прости, ако в нещо е онеправдал или пренебрегнал детето, а също да му помогне на следващия ден да се справя по-добре. Милият учител би потънал в пълно забвение днес, но името му влиза в историята на християнството отвъд океана поради един важен факт – Док е авторът на първия учебник по педагогика, издаден в британските американски колонии.

Настоящото писание беше в първоначалния си вид съчинено в отговор на статия с автор богослова Георги Тодоров, очерняща журналиста Горан Благоев и публикувана в „Труд“ (вж. „БНТ и свободата на злословието“). Моят отговор не се удостои да бъде публикуван там. Явно в политиката на „Труд“ хвърлянето на кал пасва по-добре, отколкото хвърлянето на светлина по даден въпрос. Впрочем щом четете тези (вече силно преработени) редове, значи съм открил начин да стигна до вас.

Градчето Авила се намира почти в сърцето на Испания. Тереза, родена през 1515 година, се оформя като личност, вслушвайки се в пулса на най-ревностно католическия народ в Европа. Едва навършила 20 години, тя решава да постъпи в местния кармелитски манастир. Под влияние на писанията на св. Йероним, тя е обзета от копнежа за дълбок и по-суров духовен живот. Но както признава по-късно, монашеският ѝ обет е бил вдъхновен не толкова от любовта към Христос, колкото от надеждата да влезе бързо в небесата. Тереза започва се чувства все по-неудовлетворена от манастирското си всекидневие. Това я тласка да търси Христос по-усърдно.

На 2 юли 1950 година евангелският пастир Мартинес Кинтана излиза от една къща, за да се изправи пред разярена тълпа. Предвождат я местни полицаи, блъскащи по вратите на дома, който го е приютил. „Долу еретиците!“, крещи множеството. То вече е запалило домове на местни евангелски християни. А вътре в обсадената къща, неколцина вярващи се молят за живота на Кинтана и за собствения си живот.

С публикуването на труда си „Произход на видовете“ Чарлз Дарвин отприщва истинска буря от противоречия. Шест месеца по-късно, на 30 юни 1860 година, теорията му е обявена като тема на един от докладите на годишната среща на Британската научна асоциация в Оксфорд. Денят е съботен, общественият интерес е голям и залата е препълнена – се събират близо 1000 души, а няколкостотин не успяват да влязат. Самият Дарвин отсъствал поради болест. На трибуната застават и неколцина представители на църквата, сред които и бъдещият англикански епископ Самюъл Уилбърфорс. Агностикът Томас Хъксли е бил склонен от приятели да присъства на проявата.