Списание ХАРТА

Какъв в действителност е бил Исус като момче?

Тихите години

Каноничните евангелия отбелязват само едно събитие между ранното детство и кръщението на Исус. Лука 2:41–52 е разказ, в който дванадесетгодишният Исус придружава родителите си до Йерусалим за празнуването на Пасхата. Както изглежда, семейството му е имало обичай да прави това всяка година. Събитието е отбелязано от Лука поради необикновеното си естество. Той иска читателите му да знаят, че още на дванадесетгодишна възраст Исус вече усеща необикновена връзка с Бога: храмът е „дома на Моя Отец“. По обратния път към къщи с кервана на поклонниците, Йосиф и Мария предполагат, че Исус е с останалите деца. Когато откриват, че не е, се връщат в Йерусалим. Там откриват Исус в храма, където проявява уникалната си мъдрост сред религиозните водачи. Изненадата на родителите му разкрива, че въпреки чудните събития, които заобикалят неговото раждане, последвалите години са били доста нормални – и то толкова, че уникалността на сина им и божественото му призвание са избледнели от паметта им.

Предизвикателствата на Ницшевия Заратустра

(през погледа на един християнин)

Има исторически личности, чиито имена се свързват повече с онова, срещу което са се борили, отколкото с техните собствени постижения. Изглежда такъв е случаят и с Фридрих Ницше (1844–1900): от оригиналните му философски творби най-запомнящите се са „Антихрист“ и „Тъй рече Заратустра“, които са изпълнени с непримирими критики срещу християните и срещу християнството изобщо. Втората книга представлява своеобразна изповед и програмна декларация и може да ни даде доста точна представа за личните преживявания и възгледите на Ницше. Страстните нападки на неговия Заратустра срещу християнството не са плод на сухи размишления, а на нещо видяно и дълбоко преживяно. Те обаче се повтарят до ден днешен от много хора, които не са се запознали отблизо с християнската вяра. С кратките си размишления бих искал да ги подтикна да го направят.

За разума, човека и християнството

Блез Паскал е известен предимно като гениален математик и физик. Трудовете му се смятат за основополагащи в области като алгебрата, теорията на числата, теория на вероятностите, хидростатиката. Изобретател е и на първата сметачната машина. По-малко известно е, че Паскал е бил убеден християнин и защитник на християнската вяра. Той живее във време, когато разумът все повече се възприема като върховен съдник за Истината. За разлика от своите съвременници, Паскал – може би защото има гениален ум, – осъзнава, че разумът е нещо велико, но същевременно и ограничено.

Възкресението

Късно в петък следобед тялото на Исус е погребано от Йосиф от Ариматея в собствената му гробница. Скоро след това започва шабат (от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в събота). Това е почивен ден, но за последователите на Исус е ден на душевен смут. Евангелията не ни осведомяват за преживяното от тях, понеже разказът за Разпети петък и Великден не се отнася за тях, а за Исус. Почти сигурно е обаче, че за учениците това е ден на скръб и голямо объркване. Поради опасения за възможна кражба на тялото на Исус от страна на учениците, юдейските водачи искат от Пилат Понтийски римски стражи за гробницата и ги получават. През цялата събота гробницата се охранява от римски войници и римски печат. Но с настъпването на неделната утрин се случва безспорно най-великото събитие в човешката история.

Лудият

Хората, които са изцяло светски, не са в състояние да проумеят дори и света – те разчитат на една-две цинични максими, които са неверни. Спомням си как веднъж, докато се разхождах с един преуспяващ издател, той каза нещо, което често бях чувал, нещо, превърнало се в мото на съвременния свят. И все пак, бях го чувал толкова много пъти, а изведнъж разбрах, че не съдържа никакъв смисъл. Издателят каза за някого: „Този човек ще успее. Той вярва в себе си.“. Вдигнах глава, за да покажа, че го слушам и погледът ми случайно попадна на омнибус с надпис „Хануел“. „Искаш ли да ти кажа къде се намират хората, които най-силно вярват в себе си?“ – отговорих аз. „Защото мога да ти кажа…“