Апо­ло­ге­ти­ка­та (ос­нов­но бо­го­сло­вие) е дял от бо­го­сло­ви­е­то, кой­то има за цел да до­ве­де до зна­ни­е­то на об­ще­ст­во­то, да об­яс­ни на раз­би­ра­ем език и да за­щи­ти с разум­ни до­во­ди фун­да­мен­тал­ни­те твър­де­ния на хри­с­ти­ян­ст­во­то. Хри­с­ти­ян­ст­во­то твър­ди, че из­я­вя­ва Ис­ти­на­та: ис­ти­на­та за Бо­га и чо­ве­ка, за жи­во­та и смърт­та, за сми­съ­ла. За­то­ва с ос­но­ва­ние пред­из­вик­ва въп­ро­си, тъл­ку­ва­ния, кри­ти­ки и не­съ­гла­сия. Апо­ло­ге­ти­ка­та е не­го­ви­ят от­го­вор и разум­на за­щи­та.

Тер­ми­нът те­о­ди­цея (или те­о­ди­кея) ид­ва от гръц­ко­то theos – „бог“ и dike – „спра­вед­ли­вост“, ко­е­то оз­на­ча­ва „оп­рав­да­ва­не на Бо­га“. Въ­ве­ден е от нем­с­кия фи­ло­соф Гот­фрид Лайб­ниц през 1710 г.

Веднага след написването на горното заглавие се замислих мога ли да измисля нещо по-шаблонно от това словосъчетание, сякаш изскочило от мотото на поредната инициатива за събиране на пари чрез SMS за поредната благотворителна цел. Медиите обичат да си играят с думите и символите, да ги вплитат едни в други и да ги усукват като втасало козуначено тесто – добре гарниран и поднесен полуфабрикат с трайност поне 30 дена. Около Рождество Христово обикновено чуваме, че по Коледа стават чудеса и че трябва да родим надеждата в очите на някой страдащ, а Великден е известен като най-подходящото време да възкресим българския дух чрез силата на тази или онази инициатива или традиция.

Малко преди Рождествените празници ми хрумна да събера мненията на някои мои познати относно смисъла на Рождество Христово. Надявах се да чуя не клиширани и изпразнени от съдържание отговори, а искрени и „земни“ изповеди. Оформи се многостранна и интересна „задочна“ дискусия. Времето не стигаше да проведем среща на живо, така че интервюто беше под формата на размяна на електронни писма, като участниците нямаха представа за отговорите на другите. Доколко резултатът има някаква полза ще прецените вие, читателите.

Тази статия трябваше да бъде завършена сутринта на 24-ти декември 2007 г., но вместо това я пиша вечерта на 29-ти и само Бог знае кога ще я завърша. В най-добрия случай ще я четете на 30-ти декември, ден преди навечерието на Нова година. Междувременно със съпругата ми и сина ни прекарахме приятна Бъдни вечер, бяхме на църква на 25-ти сутринта, а в ранни зори на 26-ти се оказа, че Филип, нашият син, е вдигнал близо 39 градуса температура. Няколко часа по-късно тя вече беше 39.5, а аз хвърчах с колата по заледените улици на София, за да доведа лекарката, която да го прегледа. За капак, на следващата нощ се разболях и аз. Накратко, следколедните дни, които се предполага да бъдат прекарвани в блажена почивка и радост, за мен и любимата ми бяха изпълнени с тревога, неспане и страхотна умора. Сега, като гледам назад, си мисля, че нищо не би могло да осигури по-подходящ контекст за следващите размисли.