Тази пролет медиите бяха отразили едно обществено проучване на Института за икономически изследвания към БАН — все със заглавия, които в общи линии гласяха, че българите, които желаят да напуснат страната завинаги, са се увеличили повече от три пъти през последните четири години. Първоначално от изнесените данни е трудно да се разбере за какво точно става въпрос, но малко аритметика помага.
С този първи постинг бих искал да сложа началото на една нова рубрика, независима от периодичните (макар и не толкова строго периодични) издания на списанието. Рубриката се нарича „Субектив“. Откъде идва името? Предполагам всеки знае що е то „обектив“. Това е онази част от оптичните уреди (например фотоапарат), която стои най-отпред и която събира част от светлината, разсеяна от обектите пред уреда за да я фокусира в техен оптичен образ вътре в уреда (например върху електронната светлочувствителна матрица на нашия цифров фотоапарат). Фотоапаратът, всъщност, може да послужи като прекрасна метафора за това как хората в края на 19 век — едно не много далечно време — са си представяли цялостния начин, по който получаваме познание за света около нас.
В дейността си като консултант съм имал неприятната възможност да срещам съпрузи и съпруги, заключени в модели на взаимоотношения, които разрушават всяка надежда за постигане на дълбоко единство в техния брак. Винаги, когато застана в неделя сутрин пред събранието да проповядвам, виждам много добре облечени двойки, пеейки химни и въздаващи слава на Господа за подарения от Него изобилен и вечен живот, и подозирам, че много малко от тях чувстват вътрешна близост един към друг. А едно голямо мнозинство от тези хора претендират, че са християни, които искрено се стремят да изградят брака си според библейските принципи. Защо тогава браковете са толкова често пълни с напрежение, огорчение, дистанцираност, повърхностна задоволеност, шаблонност, с твърде малко и кратки моменти на романтика? Защо понякога се срещам с проблеми дори в моя собствен брак и след усърдна молитва и себеизпитване не съм сигурен как да отвърна на съпругата си, така че нашето единство да се укрепи?
Като поздрав и размисъл за Великденските празници, редакцията на списанието ни публикува едно великолепно стихотворение на Асен Разцветников – „ВЕЛИКДЕН“.
Интересно е да проследим и открием различните насоки и пластове в поетичната нишка като знаем, че поетът е бил с изразени леви убеждения. За кратко време екипът на списанието размени няколко различни мнения за и против публикуването на стихотворението и за неговия смисъл.
Обновлението на природата започна. Всичко се събужда, съживява, променя, изменя, напомня за себе си, оцветява се, движи се, писука, шуми и крещи. Хаосът на пролетта настъпва. Цялата тази естествена промяна на природата напомня и за една друга промяна. Промяна извън времето, една тотална трансформация на смъртната натура в несмъртна. Напомня за смисъла на празника Възкресение. Тази статия няма да разглежда богословското значение и историческите доказателства за живота и делата на Христос, нито ще обсъжда историческото предизвикателство на факта на празния гроб. Моята цел е да представя един по-различен, по-художествен поглед към това събитие и да разгледам въпроса: Как художниците през вековете са виждали и интерпретирали темите: „Разпятие“ и „Възкресение“?