Според тъжната статистика България е сред първите четири държави по разводи в ЕС. Отново тя сочи, че всеки втори брак в страната ни приключва с развод до десетата година. Водеща причина за раздялата на съпрузите е несходството в характерите. След нея се нареждат алкохолизмът, наркоманията, пристрастеността към хазарта, физическият и психическият тормоз. Изневярата е едва на пето място сред причините, довели до непоправим разрив в отношенията между съпрузите.

Това са сухите и безпристрастни факти от вече отминаващата година. Тревожният им глас е в странна дисхармония с мнението на един клиничен психолог и семеен терапевт от Центъра за рехабилитация и социална интеграция на хора със зависимости „Проект Пеперуда – София“, което прочетох наскоро в притурката на вестник „Капитал” „Бракът като институция е в криза, но семейството не е“.

Рождество Христово е Коледа точно толкова, колкото и Орфей е чернокож, независимо, че нашумялата холивудска продукция за Златното Руно използва чернокож актьор, поради нуждата от политическа коректност.

Всички християни по света празнуват Рождество Христово. Останалите си задават въпроса „Коледа или Рождество“. Отговорът определя какво всъщност човек празнува – древно-езически традиции, на които е придаден някакъв псевдо-християнски привкус, или Рождеството Христово като идването на Божия Син в нашия свят и за нашето спасение.

Как можем да говорим на любовния език на другия, когато сме изпълнени с болка. гняв и неприязън паради минали неуспехи! Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан на момента. Лошият избор в миналото не означава обаче, че трябва пак да избираме неправилното и в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам, знам, че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно. Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна нуждите ти.“ Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба, когато двамата изберат да обичат.

Разговаряме с Магдалена Стефанова, председател на управителния съвет на „Надежда за малките“, за изоставените деца на България и за различното и качествено новото, което целият екип прави, за да помогне на тези малки човеци да пораснат в любяща семейна среда, а не между четирите стени на някоя осактяваща ги „институция“. Фондация „Надежда за малките“ e една от малкото български организации, която се стреми да обгърне с любов и грижа децата, лишени от родителска грижа.