Вече втора година ми се случва да прекарам няколко дена в Германия в навечерието на Рождественските празници. И да добия впечатления от може би най-интересния сезон в родината на Лутер, Гьоте и Кант. Едва ли има друга традиционно християнска страна, където хората да се подготвят толкова отдалеч и толкова усърдно за посрещането на Рождество. Радостта и очакването окрасяват практически всяка страна на ежедневието. Но не могат да премахнат усещането за празнота поради забравения и, за мнозина, напълно изгубен смисъл на празника.

Здравей, Яна!

Честито Рождество Христово! Весела Нова Година! Молим се и вярваме, че Бог ще излее изобилни благословения както в личния, така и в професионалния аспект от живота ти! Пожелаваме ти една невероятно плодотворна и щастлива година! Надявам се следващия декември като се чуем да разбера, че случилото се през годината е надминало очакванията ти! :)

Как си? Как минават празниците? Съжалявам, че не съм ти писала толкова време, но все още нямаме интернет вкъщи. В Белгия никой не бърза за нищо. ;) За мен тук е… като приказка, не винаги толкова приятно, но изключително ново и непознато. По принцип аз не обичам драстичните промени, но сега се адаптирам добре.

— Ако само можех да синтезирам живот тук… Тогава най-накрая щях да докажа, че не е нужен интелект, който да го създаде!

Излизането в края на 2007 г. на книгата „Има Бог: Как най-известният в света атеист си промени становището“ на философа Антъни Флю окончателно разстрои западните атеисти (наричани още секуларни хуманисти, а също brights = умници), които го имаха от половин век като водеща фигура на своя атеистичен фронт. За своето решение да възприеме съществуването на Бога като Творец на видимия свят (т.е. в деистичен, а не в християнски смисъл) той от няколко години говори в интервюта и пише. Теистите го приемат с разтворени обятия – „намери верния път“, докато Ричард Доукинс и предишните му другари в борбата го обявяват за изкуфял старец (той сега е на 85 години и сам признава, че има „номинална афазия“, изразяваща се в забравяне на имена).

В древността причини с интелигентен произход са се считали основни за разбирането на природата. Три века след публикуването на Нютоновите “Principia” обаче природата като че ли изглежда изчистена от всякакво интелигентно влияние освен това на човешките същества. Схващането, че интелигентни причини биха могли да играят съществена роля за разбирането на който и да е обект в природата днес изглежда едновременно анахронично и налудничаво. Въпреки това няколко учени със солидно положение в научното общество изказват дръзкото предположение, че самият живот би могъл да има интелигентен произход.