В началото на 1943 г. Втората световна война навлиза в решителния си стадий. На Източния фронт армията на Хитлер губи решаващата битка при Сталинград. А в Западното полукълбо войната се води преди всичко по море. Многобройните и добре оборудвани немски подводници кръстосват северния Атлантик и атакуват – често успешно – корабите на съюзниците.

„Заради всичко, което сте правили добре, аз ви дарявам със свобода.“ Тези думи изрича старият владетел на Аксумското царство (днес, Етиопия), на смъртния си одър. Пред него стоят двама младежи от Тир, които са били негови роби в продължение на няколко години. Един от тях му е служил като виночерпец, а другият – като личен секретар. Имената им са съответно Едесий и Фруменций.

Подчинените му клирици трябва да проповядват редовно и да поучават паството си относно Символа на вярата, Десетте Божии заповеди и Господнята молитва на английски език. Такова било изричното разпореждане на новия епископ на Линкълн (Англия), Робърт Гроустест (Robert Grosseteste), лектор в манастира на францисканските монаси в Оксфорд.

Някои църковни служители възразяват, че правилният език за обяснение на Писанията е латинският. Но Робърт отвръща, че народът не разбира латински. А ако хората не разбират това, в което са наставлявани, то как ще се спасят душите им?

Всеки българин свързва името на Александър Невски с огромната патриаршеска катедрала в София. Не толкова много хора у нас знаят, че храмът е наименуван така в израз на благодарност към руския император Александър II („Цар Освободител“), избрал Александър Невски за свой светец-покровител. А още по-малко наши сънародници имат представа кой всъщност е бил Александър Невски.