Хенриета Суон Ливит е забележителна американска астрономка, чиято научна работа се оказва от огромно значение за разбирането ни за Вселената. Днес жените, които се занимават с природна наука, не са рядкост, но до началото на XX век това съвсем не е било така. С прогресираща глухота, сдържана като поведение, но надарена с особен чар, Ливит притежава брилянтен ум и усет към подробностите, който ѝ помага да открие астрономически закон, записал заслужено името ѝ в аналите на историята. Този закон се оказва същественият инструмент, чрез който по-късно Едуин Хъбъл ще успее да определи правилно разстоянието до далечните „мъглявини“, каквито към този момент са открити във всички посоки на небето. Оказва се, че това са галактики, подобни на нашата собствена.

Робърт Уилям Бойл е знаменит англо-ирландски химик, физик, изобретател и богослов. Според всеобщото признание на днешните изследователи, той е един от основателите на модерната химия и един от първопроходците на модерния експериментален научен метод изобщо. Освен това, той се явява видна фигура в интелектуалната култура на XVII век. Бойл е роден в едно от най-богатите семейства на тогавашна Великобритания. Получава добро образование в известния колеж Итън, като прекарва известно време и в континентална Европа, заедно със своя наставник. В този период в живота му настъпва драматична промяна.

Християнството е централна тема в художествените произведения на Дж. Р. Р. Толкин за Средната земя, но остава винаги скрита. Това позволява книгата да се чете на различни нива и смисълът ѝ да се придава от нейния читател, а не да му се натрапва един-единствен смисъл. Дж. Р. Р. Толкин е ревностен римокатолик от детството си. Покръстен още като дете благодарение на майка си Мейбъл, той остава верен на своята църква до смъртта си. Вярата му е съществена част от живота му, което се отразява и в неговото творчество.

Преломните моменти в живота на един народ не настъпват незабелязано. Незабележимо може да бъде назряването им в хода на историята. Рядко обръщаме внимание на постепенната смяна на поколенията, не усещаме някои социални преобразования, пропускаме покрай себе си раждането на нови идеи. Всички тези процеси водят до едно тайнствено съзряване на преломния исторически момент. А когато той настане, посрещаме го със смесени чувства – някои със страх, други с носталгия по миналото, трети с неясни надежди за бъдещето. Много е важно обаче всички да осъзнаят, че носят отговорност за настъпващите качествени промени, независимо дали са ги предвиждали или предусещали. Всеки трябва да направи избор как да участва в промяната. При това, добре информиран избор.