Сара Бюъл с нетърпение разопакова подаръка на своя брат Хорацио. В кутията открива ръчно изработена диплома с надпис: „На магистърката на изкуствата, с най-високи почести, колеж Хорацио Бюъл“. Вероятно Сара се е засмяла. През всичките си студентски години в колежа Дартмут, нейният брат ѝ носел вкъщи учебници по латински, математика и философия и споделял с нея всичко научено. Младото момиче полагало всевъзможни усилия, за да придобие образование, въпреки ограниченията да посещава колеж. Посвещението и любознателността ѝ правели силно впечатление на Хорацио и на него му се искало тя също да получи своя почетна диплома.

Да започнем с един странен въпрос: „Какво прави Европа европейска?“ Още от Античността се е твърдяло, че Европа е нещо различно от Азия, но разделителната линия не е била особено ясна. Добрите коментатори по темата винаги са признавали, че границата е най-вече културна, а не географска. Това наблюдение ни кара да гледаме под различен ъгъл, когато мислим за ново евангелизиране на Европа. Особено като вземем предвид, че християнизацията прави Европа такава, каквато я познаваме днес: като култура или семейство от култури.

В ушите на хора, чийто роден език не е испанският, самото име Торквемада звучи заплашително и някак жестоко. И действително отговаря на личността на Томас де Торквемада. Той е бил навярно най-нетолерантният човек в една епоха, белязана от нетолерантност. Роден в семейство на покръстени евреи, той насочва яростта си предимно към своите едноплеменници, успява да внуши на крал Фердинанд и кралица Изабела, че много новопокръстени евреи продължават да спазват тайно юдейски обичаи, макар че на думи изповядват християнството. Торквемада помага на кралската двойка да подготви искане към Църквата да проведе разследване („инквизиция“) по този въпрос.

През целия XX век будизмът в западния свят се радва на нарастваща популярност. Процъфтяването на източен мистицизъм във всевъзможните форми на движението „Нова епоха“ (New Age) е част от същата картина. Тези явления се дължат в немалка степен и на едно единствено по рода си събитие от края на XIX век. Световното Колумбово изложение, организирано в Чикаго по повод четиривековния юбилей на плаването на Колумб към Америка не е било просто огромен панаир с търговски цели. Освен изложби на произведения на изкуството, технически и архитектурни изложения, демонстрации на машини и транспортни средства, то включвало свикването на конференция на водачи на световните религии.

Цар Ирод Антипа се усмихва и кима одобрително. Доведената му дъщеря Саломе се поклаща и извива пред очите му. Гостите на празненството по повод рождения му ден впиват страстни очи в изящното девическо тяло. Когато танцът свършва, всички изразяват бурното си одобрение. Какъв танц, каква красота! С опиянени сетива и завладян от настроението на мига, Ирод извиква: „Поискай от мен каквото желаеш – до половината от царството ми – и ще бъде твое!“ И изрича тържествена клетва, за да потвърди обещанието си. Ирод е тетрарх, т.е. управител на една четвърт от римската провинция Палестина. Той е повече от способен да направи щедър подарък, дори по стандартите на I в. сл.Хр.