Списание ХАРТА

„Д-р Ливингстън, предполагам?“

150 години от откриването на един изчезнал мисионер

От години никой не е чувал нищо за шотландския мисионер Дейвид Ливингстън. През 1866 г. той е изчезнал във вътрешността на Източна Африка, в търсене на изворите на река Нил. Докладите му за по-ранните му проучвания в „Черния континент“ са запленили ума на множество читатели в неговата родина. А подтикът му да се посвети на това поприще е ясен на всички. Когато веднъж го питат защо е решил да стане мисионер, Ливингстън отвръща: „Бях принуден от Христовата любов.“

За глупостта

Откъс от "Писма от затвора"

Глупостта е по-опасен враг на доброто от злобата. Можете да протестирате срещу злобата, можете да я разобличите или да я предотвратите със сила. Злата умисъл винаги съдържа семената на собственото си унищожение, тъй като тя кара хората да се чувстват неудобно, ако не и по-зле. Срещу глупостта сме беззащитни. Нито протестите, нито силата са от полза срещу нея и също така тя никога не се поддава на доводите на разума.

Съборната личност в един разпокъсан свят

Сто години от рождението на отец Александър Шмеман

„Християнството е прекрасно. Но именно защото е прекрасно, съвършено, пълно и истинно, неговото приемане е преживяване на точно тази негова прекрасност, тоест на пълнотата, на Божественото съвършенство. Междувременно самите християни – в историята – са го „раздробили“, сами са започнали да го възприемат, а и на останалите да го предлагат „на части“, част по част: части, често не свързани с цялото. Учението за това и за онова, доктрината за това, доктрината за онова... В този раздробен вид, обаче, то изгубва главното, тъй като само в това, да ни приобщи към главното, е смисълът на всяка негова „част“.“ Това записва в своя дневник към края на живота си православният свещеник Александър Шмеман.

Откъси от „Дневници“ на Ал. Шмеман

Проверката – не на Христос, не на Евангелието, не и на Църквата в последната ѝ същност (тази, която е даденост и не зависи от никакви приемания), а на историческите форми на християнството... – е в културата, създавана и вдъхновявана от него. Културата на конкретната епоха – това е огледалото, в което християните трябва да виждат самите себе си, степента на своята вярност към „едното потребно“, към „победата, която побеждава света...“.

Да създадеш орден от проповедници

Осемстотин години от смъртта на св. Доминик

Доминго де Гусман, с латинско име Доминик, произхожда от благородническо семейство от Кастилия, едно от испанските кралства през XII век. На четиринайсетгодишна възраст, както било обичайно по онова време, той е изпратен в университета на Паленсия, където в продължение на десетилетие следва „свободни изкуства“ и богословие. Не след дълго той става известен учен, чиито книги – снабдени със собственоръчни бележки – са единствените му ценни вещи. Но ако имало нещо, което Доминик е обичал повече от научните си занимания, това била грижата за нуждаещите се.