Списание ХАРТА

Съборната личност в един разпокъсан свят

Сто години от рождението на отец Александър Шмеман

„Християнството е прекрасно. Но именно защото е прекрасно, съвършено, пълно и истинно, неговото приемане е преживяване на точно тази негова прекрасност, тоест на пълнотата, на Божественото съвършенство. Междувременно самите християни – в историята – са го „раздробили“, сами са започнали да го възприемат, а и на останалите да го предлагат „на части“, част по част: части, често не свързани с цялото. Учението за това и за онова, доктрината за това, доктрината за онова... В този раздробен вид, обаче, то изгубва главното, тъй като само в това, да ни приобщи към главното, е смисълът на всяка негова „част“.“ Това записва в своя дневник към края на живота си православният свещеник Александър Шмеман.

Откъси от „Дневници“ на Ал. Шмеман

Проверката – не на Христос, не на Евангелието, не и на Църквата в последната ѝ същност (тази, която е даденост и не зависи от никакви приемания), а на историческите форми на християнството... – е в културата, създавана и вдъхновявана от него. Културата на конкретната епоха – това е огледалото, в което християните трябва да виждат самите себе си, степента на своята вярност към „едното потребно“, към „победата, която побеждава света...“.

Да създадеш орден от проповедници

Осемстотин години от смъртта на св. Доминик

Доминго де Гусман, с латинско име Доминик, произхожда от благородническо семейство от Кастилия, едно от испанските кралства през XII век. На четиринайсетгодишна възраст, както било обичайно по онова време, той е изпратен в университета на Паленсия, където в продължение на десетилетие следва „свободни изкуства“ и богословие. Не след дълго той става известен учен, чиито книги – снабдени със собственоръчни бележки – са единствените му ценни вещи. Но ако имало нещо, което Доминик е обичал повече от научните си занимания, това била грижата за нуждаещите се.

Тома Кемпийски, свещеник, монах и писател

550 години от смъртта му

„Векът на бедствията“: такова име си спечелва европейският XIV век сред съвременниците. Постоянните войни и нови вълни на чумата водят до намаляване на населението. В селските райони върлуват разбойници и често има метежи. Папската власт е разделена между Рим и Авиньон, а църквата като цяло е изпълнена с поквара. Папи, кардинали и епископи се ползват с лошо име в обществото и често живеят в открит грях. Но обикновените хора имат нарастващ глад за благочестив живот и копнеж за близост с Бога.

Йоханес Таулер, проповедникът-мистик

660 години от смъртта му

Не знаем твърде много за Йоханес освен това, че е карал хората да наострят уши. Те са искали да го слушат и с внимание са следели проповедите му, в които той настоявал, че всеки може да се сближи с Бога, стига да пожелае това. Таулер си спечелил такава репутация, че по-късни автори приписвали съчиненията си на него, за да им придадат по-голяма тежест. Протестантски богослови, като се започне от самия Мартин Лутер, често са се изказвали ласкаво за него. Понякога той е причисляван към предвестниците на Реформацията. Всъщност това е твърде спорно от богословска гледна точка.