Списание ХАРТА

Месия

В старозаветен контекст ритуалът на помазване с миро е свързан с посвещаване на човек в служба на Бога и се е извършвал спрямо първосвещеници и царе. След Вавилонския плен очакваният Божий помазаник (Месия) се възприема като царствена личност, която ще възстанови връзката на Божия народ с Бога. В новозаветен контекст и в християнската традиция тази титла се отнася изключително за Исус от Назарет.

Христос

Понятието "Христос = Месия" е най-важното христологично понятие – не само от историческа, но и от богословска гледна точка. То определя разбирането на личността Исус от Назарет от християните. Затова "Христос" (гръцко отглаголно прилагателно; от глагола "хрио" - мажа, помазвам, със страдателно значение) бързо се е превърнало в "собствено име".

Суеверие – митология – Вяра: Пътят на К. С. Луис към християнството

Малко преди да бъде приет в Оксфордския университет през 1916 г., за да учи английска литература, Клайв Стейпълс Луис, наскоро приел атеизма, влиза в спор с приятел относно християнството и неговите свръхестествени елементи. Писмата му по темата от този период разкриват духа на епохата: нагласа срещу религиозната вяра. През последното столетие това отношение е намерило много съюзници.

Неудобната истина за Великден

Великденските истории са пълни с хора, които тълкуват погрешно дадена ситуация. Мария смята, че тялото на Исус е било откраднато. Петър вижда разповитата плащеница и не може да схване какво се е случило. Учениците не разбират Писанията. Ангелите задават въпроси на Мария, а тя все още не осъзнава какво става. След това тя решава, че Исус е градинарят. А сетне, изглежда, протяга ръка, за да се вкопчи в Него, а Той ѝ казва, че не бива да Го докосва. Едва ли бихте могли да съберете повече недоразумения в няколко кратки откъса. Същината е, разбира се, в това, че Великден е навлязъл в нашия свят – в света на пространството, времето и материята, на реалната история, на реалните хора и реалния живот – ала нашите умове и въображение са твърде малки, за да го поберат. Затова правим всичко възможно да вместим взривоопасния факт на Възкресението в рамките на познатите ни възможности.

Поет на надеждата

Невъзможното за човека е възможно за Бога. С това е и удивителна надеждата, че не познава предел, не знае граници, силата ѝ е силата на самата благодат – отражение на божественото в тварното, вечност, пребиваваща във времето. За надеждата с удивителна сила говори Шарл Пеги в своята мистерия „Двери, въвеждащи в тайнството на втората добродетел”.