Списание ХАРТА

Толкин и вярата

Християнството е централна тема в художествените произведения на Дж. Р. Р. Толкин за Средната земя, но остава винаги скрита. Това позволява книгата да се чете на различни нива и смисълът ѝ да се придава от нейния читател, а не да му се натрапва един-единствен смисъл. Дж. Р. Р. Толкин е ревностен римокатолик от детството си. Покръстен още като дете благодарение на майка си Мейбъл, той остава верен на своята църква до смъртта си. Вярата му е съществена част от живота му, което се отразява и в неговото творчество.

„Изберете живота!“

Преломните моменти в живота на един народ не настъпват незабелязано. Незабележимо може да бъде назряването им в хода на историята. Рядко обръщаме внимание на постепенната смяна на поколенията, не усещаме някои социални преобразования, пропускаме покрай себе си раждането на нови идеи. Всички тези процеси водят до едно тайнствено съзряване на преломния исторически момент. А когато той настане, посрещаме го със смесени чувства – някои със страх, други с носталгия по миналото, трети с неясни надежди за бъдещето. Много е важно обаче всички да осъзнаят, че носят отговорност за настъпващите качествени промени, независимо дали са ги предвиждали или предусещали. Всеки трябва да направи избор как да участва в промяната. При това, добре информиран избор.

Дж. Р. Р. Толкин: Биографичен очерк

На 3 януари 2022 г. се навършват сто и тридесет години от рождението на писателя

Джон Роналд Риъл Толкин (1892-1973) е известен изследовател на английския език, специализиран в старо- и средноанглийски. Професор по англосаксонски в Оксфордския университет, той е автор и на редица произведения, сред които най-известните са „Хобит” (1937 г.) и „Властелинът на пръстените” (1954-1955 г.). Редовно е критикуван от английското литературно съсловие, с някои почетни изключения, но е обичан от буквално милиони читатели по света.

Присъства ли Христос в Коледа?

„Весела Коледа“ и посланието на Христовото рождение

Краят на декември е и отново празнуваме Рождество Христово. Но няма как да не забележим – празненствата в България, а и по света, далеч не са посветени на младенеца Исус Христос, роден във Витлеем Юдейски преди повече от 2000 години. Съвременната „весела Коледа“ е твърде различна по смисъл и дух от историческото събитие, залегнало в нейните корени. Този празник е феномен на развитието на (пост)модерната масова култура. На фона на днешния сладникав и умилителен „коледен дух“, евангелските разкази за Рождество Христово и тяхното послание звучат драматично.

Въплъщението като основа на християнството

Той не е наречен Исус, защото е нашият Образец, при все че всъщност е самото съвършенство и ние се стремим да вървим по стъпките Му. Но Той е наречен Исус, понеже дойде да потърси и спаси това, което беше изгубено. Също така Той е Христос или Помазаникът. Но тогава Той е Христос Исус, което означава да кажем, че Той е Спасител, Който е помазан. Ако не е Спасител, Той е едно пълно нищо. Той е помазан за самата тази цел. Самото Му име е измама, ако Той не спасява Своите хора от греховете им.