Отворено писмо - отец Паоло Кортези

Уважаеми отец Кортези,

Искаме да изразим дълбокото си съжаление и възмущение, че в XXI век общочовешки ценности като съпричастността и милосърдието остават неразбрани, а съдбата на прокудени от родината си хора, намерили убежище и приемане в лоното на Църквата, става разменна монета за евтини политически интриги и популизъм в разгара на поредната предизборна кампания. Тъжно е, че за сетен път обществото ни позволява да се превърне в заложник на манипулации и дребни лични амбиции. Истинската причина за това е дълбоката духовна разруха. Тя е дотолкова превзела сърцето на съвременния българин, че почти е заличила способността му да прави разлика между добро от зло, помрачила е ценностите му, парализирала е волята му да проявява любов към страдащия човек и да я отстоява като свое верую, въпреки всички трудности.

На фона на очертаната нерадостна действителност е почти невероятно да си представим, че обществото, което днес проявява коравосърдечие и отказва да приеме сред себе си едно прогонено от страха и смъртта семейство, в същото време се гордее със спасяването на своите евреи по време на Втората световна война. Спасение, което би било невъзможно без моралните устои, които днес са ни напълно чужди; без доблестта и мъжеството да бъдем, които сега презираме или от които страхливо отвръщаме очи. Пагубни последици от липсата на покаяние, от ежедневния ни компромис с истината, от нежеланието ни да излезем от зоната на личния си комфорт. За да се изправим пред болезнени, но и изцеляващи въпроси като „кои сме ние“; „какъв е смисълът на собственото ни съществуване – като отделни личности и като общност“; „каква е цената, която трябва да платим, за да се освободим от злобата, страха и малодушието и защо не искаме да го направим“.

Събитията от последните дни в Белене са поредното доказателство за това, че е все по-трудно да бъдеш християнин в „християнска“ Европа. Особено в държава като България, в която според изследователите на нашата народопсихология християнството е успяло да покръсти бита на българина, но не и душата му. Затова за нас, като християни и Ваши съмишленици, е от особено значение, че в страната ни въпреки всичко има верни Божии служители, които скромно и с дълготърпение показват Христовата любов. Благодарим Ви, че винаги имате категорична гражданска позиция и смелостта никога да не правите компромис с истината. Хора като Вас са достоен за подражание пример – дори когато плащат скъпа цена.

Според Калин Михайлов, съвременен български поет и литературовед и Ваш събеседник в дискусия от поредицата „Липсващото звено“, „основната и най-главна вина на Европа е, че тя „забравя“ все повече и повече своите християнски корени, забравя откъде е дошла и на какво дължи сегашното си материално благополучие. Европа все повече се превръща в един огромен музей на християнската култура, из който необезпокояван шества парадът на неоезичеството. Колко време ще издържи този музей, преди да се срути, не мога да предвидя, но ако нещата не се променят радикално, едва ли ще е необозримо дълго.“

За да не се превърнат тези думи в смразяваща духа реалност, съвременният европеец има нужда – повече от когато и да било – от свои всеотдайни духовни водачи. Вярваме, че Вие, драги отец Кортези, ще бъдете такъв водач и занапред. Навсякъде, където Ви призове Господ. Продължавайте да служите на истината! Така, както го правехте в България: със страх от Бога, а не от човеците.

С благодарност и признателност,

Екипът на сдружение ХАРТА