Две истории за Рождество
Настоящата статия с автор Исау Макколи е публикувана в оригинал на английски от Christianity Today.
На Рождество Христово разказваме две истории. Едната е християнска, а другата е предимно сантиментална.
Първата история започва (в Евангелието на Лука) с един възстар свещеник на име Захария, който служи вярно на Бога в храма. Евангелист Лука разказва, че той и жена му Елисавета обичали Бога и вероятно таели надежда за освобождението на Израел от римска власт. Ангел Гавриил вдъхва живот на тази надежда като им казва, че неплодната Елисавета ще зачене син, който ще предизвести идването на Месия.
Разказът по-нататък ни запознава с млада жена от Назарет, Мария. Чудото на нейното зачеване ще надмине това на Елисаветиното. Мария не е неплодна, а е девица. Вместо да подготви пътя за Царя, нейното дете ще е този Цар. Заченат в утробата от Светия Дух, Бог ще се въплъти, за да дойде сред нас.
Не е нужно да преразказваме всичко, освен може би да споменем, че мнозина овчари и ангели са свидетели на това раждане. Господарят на вселената се ражда в света от девица и прекарва първата Си нощ в скромен обор, обграден с любов. Това е нашата рождествена история, основателно чествана като начало на ново летоброене в човешката история (годините след Христа).
Другата история, в която преобладават коледни картички, песни и филми, е посветена на различен вид семейство. Това е типичното американско семейство от ХХ век, струпано по пижами около коледното дърво, което си разменя подаръци на фона на песни от Нат Кинг Коул. Този образ на семейството по Коледа – подобаващо разкрасен, охолен, щастлив и единен – седи доста контрастно до разказа от първата история.
Не намирам проблем в това да се възхищаваме на задружността на семейството по време на празници. И все пак в очите на деца без родител втората история изглежда запазена само за елита. Джеймс Стюарт1, след много перипетии, все пак да успява да се завърне при семейството си, което го обича, но други от нас вероятно не са преживявали щастливия финал от „Животът е прекрасен“2.
Размишлявам за моето детство без фигурата на бащата. По празници майка ми се връщаше твърде изнурена от работа, за да ѝ е до занимаване с копнеещите за вниманието ѝ деца. Нейната енергия бе вече изчерпана от работа, за да можем да плащаме заемите си.
Като момче изпитвах завист и любопитство към семейното празнуване на Рождество, което нямах. Беше ли празникът ни второкласен, защото не приличаше на видяното по телевизията? След като се приобщих към църквата, се чудех коя Рождествена история се празнува и коя от тях побираше в себе си молитвите на дете, изоставено от единия родител.
В разказа на Лука за Младенеца има един ангел, често незабелязван в повествованието. Той чертае пътя на всяко Божие дете. Въпреки че често се подминава, този диалог между Гавриил и Захария нерядко се оказва и неразбираем. Говорейки за Йоан Кръстител, Гавраил казва: „И ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните, та да приготви за Господа народ съвършен.“ (Лука 1:17)
Според арх. Гавраил Йоан ще подготви Израил за Месията посредством обръщане на сърцата на бащите към техните деца. Така изцеленото семейство ще е израз на настъпващия месиански век.
Думите на Гавриил отразяват едно старозаветно пророчество. Пророк Малахия говори за есхатологична (отнасяща се до края на времената) обнова, когато бащи и деца ще са помирени: „Ето, Аз ще пратя при вас пророк Илия, преди да настъпи денят Господен – велик и страшен. И той ще обърне сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към бащите им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие.“ (Maл. 4:5,6)
Има различни мнения защо Малахия акцентира върху възстановяването на семейството. Най-доброто предположение е, че Малахия дава отговор на критиката в Мал. 2:10–16. Там пророкът порицава мъжете, задето са напуснали жените на младостта си. Тези разводи са били част от повсеместната невярност в Израил, която включвала идолопоклонство и кощунствено пренебрежение на Господните наредби.
Нека поясня: не всеки развод е резултат от безсърдечие към Бога, съпругата и децата. Животът е по-сложен. Но когато децата са изоставени, това винаги има последствия. Малахия твърди, че този „Илия“ ще поправи злото, призовавайки бащите към покаяние. Лука, на свой ред, подема същата тема, когато описва делото на Йоан Кръстител. Той ще обърне сърцата на бащите към децата им.
Следователно, помирението на родители с деца по празници надхвърля простата сантименталност. То може да бъде истинска блага вест.
За дете, копняло за двама родители по Рождество и други празници, пророчеството на Гавраил носи истинска утеха. То ми показва, че по Рождество има място и за семейства като моето. Двете истории (за въплъщението на Божия Син и за семейната задружност), все пак не са толкова далеч една от друга.
Важно е да се отбележи, че нито Малахия, нито Лука споменават за помирение между съпруг и съпруга, макар че се пророкува такова между родители и деца. Това нарушено, но възстановено единство, в цялата му сложност, свидетелства за способността на Исус да съединява тези, които грехът е разделил.
И какво следва от заявлението на Гавриил, че Йоан Кръстител ще обърне сърцата на бащите към децата им? На първо място християните трябва да осъзнават, Рождество напомня на някои синове и дъщери нещо, за което копнеем, но ни липсва. Трябва да позволим на празника, дори да е труден емоционално, да утешава страдащите семейства чрез въплътеното Благовестие: Твореца, влязъл в творението Си като малко бебе.
И все пак, не всяка история има щастлив край. Родителите ми не се помириха. С баща ми не се помирих, докато не създадох семейство и деца. Никога не сме празнували едно идилично Рождество.
Въпреки това смятам, че през последните години от живота на баща ми нашето помирение носеше духа на Благовестието. Предвкусихме идващото царство, в което всички разочарования ще са преодолени.
Превод от английски: Веселина Георгиева
Нов коментар