Има немалко хора, които съчетават в себе си различни дарби и таланти. Но изключителна рядкост е цял живот да се подвизаваш едновременно на две трудни професионални поприща. Такава личност е бил Жорж Льометр. За него не можем да кажем, че е учен, който е станал свещеник, нито пък че е свещеник, който е станал учен. Той е бил и двете – при това от ранната си младост. Още като ученик той открива своето двойно призвание и му остава верен до край.

Има житейски ситуации, в които някой се заема с определено дело, просто за да докаже, че може да се справи. Такъв е бил изглежда и случаят с композиторът Джовани Палестрина. В Христа Бог е станал човек и е отдал Своето тяло и кръв за нашето спасение. Това е най-страховитият и поразителен факт в човешката история. Разбира се, той е вдъхновявал и продължава да вдъхновява безбройни произведения на изобразителното и на музикалното изкуство.

Противопоставянето на Римокатолическата църква е една от водещите каузи на Френската революция. Първоначално причините били по-скоро от политическо и икономическо естество. Църквата притежавала много имоти, имала силно влияние в кралския двор и се радвала на редица привилегии, дадени ѝ от властта. Голямото мнозинство от французите, включително и немалко вярващи, се отвращавали от покварата и алчността на висшия клир. Тези настроения довели до избухване на насилие и преследвания срещу църковни дейци след падането на Бастилията през 1789 г.

Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи. Често пъти без никакво колебание ние даряваме себе си с правата на най-справедливи съдници и лишени от чувство за хумор, поставяме нашите собствени „аз“ извън планетата. И разбира се, великодушно забравяме нашите лични участия в извършването на простъпките, греховете или престъпленията, които съдим. Ние обичаме да съдим всички други, освен себе си.

Като християни ние вярваме и се надяваме, че възкресението от мъртвите, което очакваме, ще ни избави от скръбта по унизеността на човешката природа. Че ще върне на нас и на всичките ни близки – роднини и приятели в Христа – онова първоначално достойнство, което човекът е загубил чрез прародителския грях на Адам и Ева. Вярваме и се надяваме, че ще се видим преобразени – такива, каквито сме замислени да бъдем, преди още да сме се появили на този свят.