Милосърдието не е нищо друго, освен да приемеш любов и на свой ред да я отдаваш. Достатъчно е да се огледаме наоколо, за да видим нуждите на света, на нашите градове и на всички край нас. Много хора, както близки, така и далечни, очакват някой да обърне лице към тях, да им протегне ръка, за да се изправят отново. Тази ръка може да бъде моята или вашата!

Всеки човек се стреми да избегне смъртта; да я приемеш и победиш е възможно за тези, които са братя и сестри в Христа, победителя на смъртта. Невидимият Бог стана видим, а кръвта, която проля на Кръста свидетелства за това. А още по-велико свидетелство откриваме във Възкресението, към което всички ще бъдем призовани един ден.

Ако небесните тела над нас са били създадени „за знаци и за показване на времената, дните и годините“ и ако едно астрономично явление е било наблюдавано в точното време и на точното място, за да убеди астролозите от Изтока, че се е родил юдейският царствен Месия, то такова явление определено може да се смята, и с право, за един от най-ярките примери за разумен (висш) замисъл. Какво точно е представлявала Витлеемската звезда е било предмет за множество предположения в продължение на векове.

Трудно е да се говори по повод повтарящите се с неумолим ритъм всяка година празници така, както поне в някаква степен подобава на вечната младост на почитаната тайна. Духът и сърцето на проповедника и на слушателите са уморени; предварително зададените от Светото предание слова на посланието въздействат като покрити с капаци прозорци, които ти пречат да надникнеш в действителността зад тях; думите падат от амвоните като мъртви птици от зимното небе. И всичко това е само един от симптомите на умората на сърцата ни изобщо. На умората, произтичаща от разочарование и безсилие, която е наша мълчалива спътница по пътя към смъртта.