Звездата на Спасението

Рождество

размисли на един физик

Ако попитате първокурсници във Физическия факултет: Защо избрахте да учите физика, много е вероятно да получите някой от следните отговори:
– За да замина за чужбина…
– За да отложа казармата…
– За да разбера света…

Отговорите биха били различни в зависимост от времето и мястото, в което задавате този въпрос. Това, което би останало неизменно според мен е последният отговор. Изумителен е фактът, че човек се ражда с жажда за познание, която обикновеният прагматизъм не може да обясни.

Рождественският сюжет: начин на употреба

От доста време темата за християнското изкуство е една от „ябълките на раздора“, когато говоря с мои приятели, също християни. Какво може днес, в ХХI век, да се нарече християнско изкуство? И въобще, говорейки за християнско изкуство, какво трябва да разбираме: църковно изкуство, изкуство с религиозно-християнска тематика или просто изкуство, създавано от християни? Къде може да се види съвременно християнско изкуство? Къде е границата между доброто и посредственото изкуство? Въпроси, които понякога убягват от един такъв разговор. Естествено, всеки може да разбира и да интерпретира едно произведение на изкуството по различен начин.Това е нормално и необходимо, защото изкуството говори на различни езици и може да достигне до всеки, който пожелае да се вслуша в някой от тях. Валидно ли е това днес за така нареченото християнско изкуство или то от само себе си е строго дефинирано и предполага само един начин на тълкуване и възприемане?

Ерос и Венера

Под „Ерос“ имам предвид т.нар. състояние на „влюбеност“ или, ако предпочитате, любовта, която изисква предлог „в“. Тук няма да се занимавам с човешката сексуалност. Тя е от интерес за нашата тема единствено като съставка на сложното състояние „влюбеност“. Че можем да имаме сексуално общуване без да сме „влюбени“, аз приемам за дадено, както и че Ерос включва и други неща, освен секса. Плътския или животинския елемент в Ероса ще наричам Венера (следвайки една старомодна терминология), като под Венера имам предвид не сексуалното в някакъв тайнствен и загадъчен смисъл (както е в психологията на подсъзнанието), а в най-очевидния му смисъл – това, което се осъзнава като сексуално от изпитващите го и чиято природа може да се докаже с най-прости наблюдения.

Свидетелството на липсващото тяло

Разговор с Уилям Лейн Крейг

От време на време в долнопробната литература и в действителността се случва да изчезнат тела, но рядко попадате на празен гроб. За разлика от случая с Хелън Брах, проблемът с Исус не е, че никой не го е виждал, а че са го виждали жив, видели са го мъртъв и пак са го видели – жив. Ако вярваме на евангелските разкази, не става въпрос за липсващо тяло. Става въпрос за това, че Исус е още жив, дори и днес, след като пред очите на хората умира от ужасите на разпятието, описани така нагледно в предишната глава. Когато отлетях за Атланта, за да интервюирам Бил Крейг за тази книга, нямах търпение да видя как той ще отговори на предизвикателствата относно празния гроб на Исус.

Християнство и модернизъм

Въведителни бележки

Понятието Модерност се е превърнало в огромно поле, което непрекъснато се преразорава, преоткрива и участва в различни модели на противопоставяне: Класика-Модернизъм, Средновековие-Модерно време, Модернизъм-Постмодернизъм. За това понятие се спори от различни исторически отправни точки. Говори се за Модерност, Нова модерност или за Пост-постмодерност. Да се пише за същността на модернизма в едно списание за християнска апологетика не е лесно. Не е лесно, защото в исторически аспект модернизмът – като идеология и практика, – се възприема като явно противопоставяне на и борба с християнството. Аз обаче мисля, че е необходимо да се пише за неговата идейна основа, за същността на неговото социално недоволство, за неговата културна революция и за отношението му към фундаменталните християнски ценности.