Науката е безпомощна по въпросите на праисторията по начин, за който едва ли мнозина си дават сметка. Науката, на чиито съвременни чудеса всички се дивим, постига успехи благодарение на непрекъснато трупане на данни. При всички изобретения с практическо приложение и при повечето открития в естествознанието тя винаги може да подкрепи доказателствения материал с експеримент, Но тя не може експериментално да получи човек или да установи по наблюдения какво са правили първите хора. Дори да експериментира само с пръчки и парчета ламарина в двора си, изобретателят може стъпка по стъпка да напредне в конструирането на самолет. Но не може да наблюдава в двора си еволюцията на „липсващото звено“.

Поне според популярната представа един от важните белези на науката е готовността да следва емпиричните до казателства независимо накъде водят. Но точно тук е въз можно да възникнат големи проблеми и напрежения, както показва Кун в прочутото си изследване „Структурата на научните революции“. Какво се случва например, когато ем пиричните данни сочат в посока, различна от допустимата според основната парадигма или светоглед? Един пример, който вече разгледахме, е конфронтацията на Галилей през XVII век с геоцентричния възглед за света на Птолемей и Арис тотел, застъпван еднакво и от философи, и от кардинали. Друг пример е преследването на генетиците от марксизма през XX век, тъй като идеите на Мендел за унаследяването са били считани за несъвместими с марксистката философия.

Ако нещо изобщо се е променило в България, то е присъединяването ни към глобализиращия се цивилизован свят. Постепенно, мъчително бавно, но неизбежно; вярвам, че това стана ясно дори на най-големите носталгици по миналото. Старата поговорка „Светът е малък“ сега се изпълни с буквално значение и на тази планета остават все по-малко изолирани резервати на мракобесието и назадничавостта. Развитието на високите технологии достигна невероятни висоти и обещава по-нататъшен ускорен напредък. Но за бързия и победен ход на прогреса е необходима пълна сигурност. Защото ставащото на улицата или по света все някак се изплъзва от човешки контрол, поднася неприятни изненади и застрашава мечтаното от всички благоденствие. Така понятието „сигурност“ стана ключовата дума на съвременността.

Темата за произхода на всичко и в частност за естествената еволюция е поле на разгорещен дебат вече 150 години след публикуването на Дарвиновия труд „Произход на видовете“. Съвременната форма на дарвинизма, т.нар. „неодарвинизъм“, представлява синтез между дарвинизма и модерната генетика, така че в редица случаи можем да използваме двете понятия взаимозаменяемо. След като първо изложим основните твърдения на еволюционизма, ще разгледаме различните християнски реакции на тази теория.

Какво представлява човекът? Премерен удар с чук по главата би показал, че съществено зависим от телата си. И така, тялото ли е всичко, което сме – същества от проста материя? Какво да кажем за душата? Нерядко в историята на християнската мисъл и в рамките на популярната набожност, хората са гледали на себе си като на неосъществени ангели. В този случай „истинското аз“ би било една духовна компонента, затворена в тяло, но очакваща своето освобождение при смъртта. Днес е все по-трудно да се поддържа такава вяра. Изследванията на мозъчните увреждания и ефектите от наркотиците показват колко зависима e нашата индивидуалност от състоянието на тялото.