На 23 юни 1444 година умира Марк Ефески, впоследствие канонизиран от Православната църква като светец. Той е бил загрижен само за едно: съхраняването на православието. В предишните години, императорският двор в Константинопол е положил всички усилия да спечели Запада за помощ срещу османските турци. За целта е била необходима уния с Рим. Единственият православен епископ, присъстващ на Фераро-Флорентинския събор (1438–1439) и отказал да подпише документа за уния, е Марк Ефески. Но както се оказва, макар и „самотна птица“, той е представлявал в по-голяма степен духа на средния православен християнин, отколкото всички други епископи и политически водачи, взети заедно. Съответно миряните и нисшето духовенство се обединяват около Марк Ефески като изразител на тяхната вяра. Постигнатата уния никога не влиза в сила.

„Моля ви да не пишете биография за мен.“ Изтерзан от болки през лятото на 1889 година, Хърейшъс Бонър знаел, че умира. Знаел също, че хората сигурно ще се интересуват от житейския му път. Но през дългите години на служение, той се интересувал само от едно: славата на Христос. И искал да следва този път до край. „Насочвайте хората към Христа, не към Бонър“, било неговото мото. Неговите проповеди винаги имали такова въздействие. Христовото спасение е вдъхновило Бонър да създаде много благословени песни: общо над 140. Макар че много от химните му първоначално са били написани за деца, те са толкова изпълнени със здраво християнско учение, че и възрастните ги пеели.

От 20 до 22 юни в Пловдивския университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ се проведе международна конференция под надслов „Физика и богословие – вчера и днес“. Организатори бяха ПУ, Университетът на Фрибур (Швейцария) и Съюзът на учените в България. До голяма степен, проявата беше първата по рода си в България. И преди у нас са правени опити да се представи и обсъди богословската перспектива към концепциите и постиженията на науката. (Например, през 2011 г. край Стара Загора се състоя конференция „Православното богословие и природните науки“.) Новото на конференцията в ПУ бе, че бяха положени усилия и двете професионални групи – учени и богослови – да бъдат адекватно представени и така да се даде тласък на диалога помежду им. Друга отличителна черта на събитието беше участието на немалко представители на разрастващата се българска протестантска общност.

Дали бебета ще отидат в пъкъла, ако умрат, без да бъдат кръстени? Избира ли Бог някои хора за осъждение и проклятие, далеч преди те да бъдат родени? И дали Той не е избрал някои хора да вършат зло? Може ли някой да направи сам първата стъпка към своето спасение? И дали човек може да носи отговорност пред Бога, ако неговата съдба е определена изцяло от Всевишния? В началото на V век един британски монах на име Пелагий започва да разпространява учението, че всеки човек има свой принос за спасението си. Отговорът на Блажени Августин, авторитетен отец на Църквата, е безкомпромисен. Той показва със силни доводи, че вярващият се спасява единствено чрез Божията благодат, от първия до последния момент на своя духовен път.

Проникването на християнството в Индия е било обвито в легенди и в тайнствена тъма в продължение на векове. Едно е сигурно: Евангелието достига индийска земя още във времената на ранната Църква. Когато в края на XV век португалецът Вашку да Гама открива морския път към Индия, в страната идват много европейци. Те заварват съществуващи църкви с хиляди вярващи. Християните са се превърнали в отделна каста в индийското общество. Църковната доктрина обаче била силно повлияна от несторианството. Португалците изпращат мисионери в Индия. Ордените на францисканците, доминиканците и йезуитите развиват дейност на място и полагат усилия да обърнат повече хора към Христа. В повечето случаи те жънат успех единствено сред париите и други нисши касти.