В ушите на хора, чийто роден език не е испанският, самото име Торквемада звучи заплашително и някак жестоко. И действително отговаря на личността на Томас де Торквемада. Той е бил навярно най-нетолерантният човек в една епоха, белязана от нетолерантност. Роден в семейство на покръстени евреи, той насочва яростта си предимно към своите едноплеменници, успява да внуши на крал Фердинанд и кралица Изабела, че много новопокръстени евреи продължават да спазват тайно юдейски обичаи, макар че на думи изповядват християнството. Торквемада помага на кралската двойка да подготви искане към Църквата да проведе разследване („инквизиция“) по този въпрос.

През целия XX век будизмът в западния свят се радва на нарастваща популярност. Процъфтяването на източен мистицизъм във всевъзможните форми на движението „Нова епоха“ (New Age) е част от същата картина. Тези явления се дължат в немалка степен и на едно единствено по рода си събитие от края на XIX век. Световното Колумбово изложение, организирано в Чикаго по повод четиривековния юбилей на плаването на Колумб към Америка не е било просто огромен панаир с търговски цели. Освен изложби на произведения на изкуството, технически и архитектурни изложения, демонстрации на машини и транспортни средства, то включвало свикването на конференция на водачи на световните религии.

Цар Ирод Антипа се усмихва и кима одобрително. Доведената му дъщеря Саломе се поклаща и извива пред очите му. Гостите на празненството по повод рождения му ден впиват страстни очи в изящното девическо тяло. Когато танцът свършва, всички изразяват бурното си одобрение. Какъв танц, каква красота! С опиянени сетива и завладян от настроението на мига, Ирод извиква: „Поискай от мен каквото желаеш – до половината от царството ми – и ще бъде твое!“ И изрича тържествена клетва, за да потвърди обещанието си. Ирод е тетрарх, т.е. управител на една четвърт от римската провинция Палестина. Той е повече от способен да направи щедър подарък, дори по стандартите на I в. сл.Хр.

Колежът на Ню Джърси в градчето Принстън е основан през 1746 г. с цел обучение на свещенослужители. Постепенно той се превръща в образователна и религиозна столица на презвитерианска Америка. Неговите първи четири президенти обаче умират скоропостижно. В търсене на нов ръководител, погледите се насочват към Шотландия, родина на мнозина от презвитерианите в областта. Управителният съвет на колежа предприема големи усилия да привлече Джон Уидърспуун като президент. Шотландският проповедник има вече разраснало се и успешно служение в своята страна и не е склонен да го изостави, за да замине за Новия свят.

Япония никога не е била особено отворена за Евангелието страна. Мисиите, осъществени там до XX век, не се радвали на голям отзив сред населението. Монахът-йезуит Франциско Хавиер прекарва в страната от 1549 до 1551 година и успява да основе няколко местни църкви. През XVII век обаче християнството е поставено извън закона и вярващите започват да се събират за тайни богослужения по домовете. През втората половина на XIX век руският духовник Николай (наречен впоследствие „Японски“) слага началото на православна мисия в страната. Към деня на смъртта му през 1912 г. православната общност в Япония достига няколко десетки хиляди души. Ала усилията на много други Христови служители донасят твърде оскъдни духовни плодове. И това е вярно не само за делото на мисионери от чужбина, но и за това на изтъкнати местни дейци като Тойохико Кагава.