„Той беше толкова добро момче, така добре възпита­но“ – бяха първите думи на отчаяните родители, докато разказваха тъжната си история в кабинета ми за консултации. Да, той изглеждаше доволен и никога не ни създаваше излишни проблеми. Бяхме сигурни, че заниманията му са естествени – разни спортове, бейзбол и всичко останало. Винаги се биеше с брат си и сестра си, но това е обикновено братско съперничество, нали така? Като изключим това, Том никога не е бил истински проблем за нас. Понякога е потиснат и задълго остава в стаята си. Но никога не е бил неучтив, непослушен или груб. Баща му се грижеше за това. Има едно нещо, което определено знаем, че е схванал изцяло, и то е дисциплината. Всъщност, това е най-чудно от всич­ко. Как може едно толкова дисциплинирано дете внезапно да се сприятели с невъзпитаните си връстници и да започне да прави онова, което те правят?

На въпроси свързани с отношението на църквата към развода отговаря протестантският богослов Данаил Игнатов, пастир в Първа евангелста съборна църква, София. Какво е отношението на Бога към семейството? При какви условия е допустим развод? Какви са взаимните задължениа на разведените съпрузи? Могат ли да се оженят повторно? Променил ли се е възгледът на църквата спрямо развода?

На въпроси свързани с отношението на църквата към развода отговаря Жасмина Донкова, православен богослов, специалист по Църковно право. Какво е отношението на Бога към семейството? При какви условия е допустим развод? Какви са взаимните задължениа на разведените съпрузи? Могат ли да се оженят повторно? Променил ли се е възгледът на църквата спрямо развода?

Добре си спомням, още от малък, още от времето, когато детето се опитва да проумее смисъла на думите (а с това може би и смисъла на заобикалящия го свят) от контекста, в който ги чува да бъдат изречени, имаше една, която ми създаваше големи главоболия. Това беше думата любов и тя продължи да ми носи объркване много след времето, за което говоря. Проблемът не е в това, че тя има някакво много абстрактно значение. Проблемът в известен смисъл е обратен. Хората говорят за любов като за нещо, което не се нуждае от обяснение, но като че ли в различни случаи говорят за коренно различни неща, които трудно могат да бъдат наречени с едно и също име.

Темата за семейството предизвиква подобно объркване в съвременното общество. Всички използваме думата семейство с увереността на хора, които не само знаят какво искат да кажат, но освен това са убедени, че е нещо много важно. Какво точно обаче имаме предвид?

Сим­вол на вя­ра­та (още, ве­рую или кре­до) е из­ло­же­ние в сбит вид на ос­нов­ни­те ис­ти­ни на хрис­ти­ян­ска­та вя­ра, ко­и­то я оп­ре­де­лят ка­то та­ка­ва. Сим­во­ли­те на вя­ра­та в ис­то­ри­я­та на хрис­ти­ян­ст­во­то са би­ли със­та­вя­ни спо­ред нуж­да­та на Църк­ва­та в съ­от­вет­на­та епо­ха. Те имат ка­то своя ос­но­ва и пър­во­из­точ­ник Све­то­то Пи­са­ние (Биб­ли­я­та). На­и­ме­но­ва­ни­я­та Ве­рую (ста­ро­сла­вян­ски) и Credo (ла­тин­ски) про­из­ли­зат от пър­ва­та ду­ма – „вяр­вам“ – на ут­вър­де­ния в цър­ков­на­та прак­ти­ка и тра­ди­ция Ни­кео-ца­ри­град­ски сим­вол на вя­ра­та, ко­я­то се е из­пол­з­ва­ла ка­то име на то­зи ве­ро­из­по­ве­ден текст. Днес те­зи ду­ми се из­пол­з­ват с по-ши­ро­ко зна­че­ние в сми­съл на есен­ци­я­та на лич­ни или гру­по­ви убеж­де­ния от ка­къв­то и да е вид.