Списание ХАРТА

Наука, вяра и предразсъдъци

Уводна статия

Светлината се движи по-бързо от звука.
Затова някой хора изглеждат блестящо, докато не ги чуем да говорят.

Този анекдот е както забавен, така и правдив. Като че ли се опитва да ни обърне внимание на две неща: склонността ни като човешки същества към предразсъдъци и първичната ни нагласа като жители на 21 век на всеки въпрос да търсим научно обяснение. В настоящия втори брой на списание ХАРТА искаме да се докоснем по своеобразен начин и до двете теми.

Злото: абстрактно понятие или плашеща реалност

Резултати от анкетата на сайта

Злото е пропило всекидневието ни. Срещаме го вечер в новините по телевизията, срещаме се с него в службата, в семейството ни, ние сме преките очевидци и потърпевши от неговото действие в света. Какво е отношението ни към злото? Целта на тази анкета бе да чуе вас, нашите читатели, да разберем какво мислите по проблема „Зло“.

Анкетата бе проведена в началото на 2008 година на сайта на ХАРТА. В нея взеха участие 29 читатели като някои от въпросите имаха възможност за повече от един отговор. Благодарим на всички, които взехте участие в нея! Представяме ви разпределението на отговорите в анкетата.

Избрани въпроси от конференцията за злото и страданието

На 28.04.2007 г. в Ректората на СУ се проведе първата публична конференция, организирана от Сдружение ХАРТА, на тема: „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“, която заема и темата на първия брой на списанието. Конференцията беше отворена за всички желаещи чрез предварителна регистрация в интернет и предвид ограниченото разгласяване се радваше на голям интерес и оживени дискусии. В настоящия брой имаме удоволствието да ви предложим основния доклад в конференцията, представен от д-р Брус Литъл, „Произход и същност на злото“. Следват избрани въпроси от дискусията след него.

Човешкото достойнство

Какво е човешкото достойнство? В рамките на изложението си авторът разглежда този въпрос в светлината на различни аспекти, без да се опитва да създава каталог на критериите, чрез които то може да бъде дефинирано. Предмет на размишленията му е понятието за човешко достойнство в един определен контекст – християнско-хуманистичния, а стремежът му е да докаже, че във всяка култура може да бъде намерен общовалиден еквивалент на понятието достойнство.

Божествената доброта и злото

Под добротата на Бога в днешно време почти винаги разбираме Неговата любов и грижа и навярно сме прави. Но тук под любов повечето от нас разбират доброжелателство – желанието да видиш и другите освен себе си щастливи, – не щастливи по този или онзи начин, а просто щастливи. Това, което наистина би ни задоволило, ще бъде един Бог, Който за всичко, що се окаже, че ни допада да вършим, казва: „Какво значение има, щом им харесва?“ Ние фактически искаме не толкова един небесен Баща, колкото един небесен дядо – изкуфял и снизходителен, който, както се казва, „обича да гледа как младите се забавляват“ и чийто план за Вселената се свежда до това в края на всеки ден да може да се каже: „Всички си прекараха добре!“ Признавам, че малко хора биха формулирали теология буквално с тези думи, но в много умове се спотайва приблизително същото разбиране.