Списание ХАРТА

Градски рекламни кодове

в търсене и четене на рекламния визуален език пред и след Рождество или Коледа

Вървейки по улиците на София, пред и сега след Коледните празници атмосферата много малко напомняше, че има някакъв празник, или ако празничните украси висяха насам натам, то те определено повтаряха приказката за модифицирания Дядо Мраз в Дядо Коледа и нищо друго. Определената потиснатост, която създават у мен мръсните боклучиви улици на София, разбитите площадчета, препълнените магазинчета с какви ли не празнични украси и човечета, шумящите насам натам хора, бързащи да закупят нещо голямо или малко, защото е Коледа и идва Нова година, бързащи да хванат някоя изгодна GSM промоция или голямо парче свинско месо, забравяйки какъв е реалният смисъл на Коледа или Рождество, се повтори и този път. Този път обаче, тази празнична потиснатост се подправи или направо овкуси с визуалния шум на някои рекламни решения.

Поклонението на влъхвите и загадката на Витлеемската звезда

Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъде и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква е била тази звезда. Ако ви е угодно, по-добре ще предложим отначало това, което говорят противниците на истината. Дяволът така ги е завладял, че те и тука намират повод да се въоръжат против Словото на истината. „Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звезда; това значи, – казват те – че астрологията е несъмнена наука.“ Но ако Христос се родил според астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрологията, отхвърлил съдбата, затворил устата на демоните, изгонил заблуждението и премахнал всички видове магьосничество? А и какво са узнали мъдреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли?

Проблемът „вяра–разум“ в историята на християнската цивилизация

Този текст е обработена версия на беседа, изнесена пред аудитория от млади християни. Затова тежкото обобщаващо заглавие не бива да подвежда – нямам претенции, че предлагам на читателите фундаментално изследване на един толкова дълбок проблем. По-скоро излагам погледа си върху причините за неговото възникване и развитието му през вековете, което за съжаление е създало превратна представа у много хора за същността на християнската вяра. Считам за уместно да представя проблема в историческа светлина, защото той е неразривно свързан с историята на християнската цивилизация.

Трябва ли зад всяко зло да търсим добро?

Беше ясно есенно утро и аз подреждах кабинета си, след като само преди няколко дни се бях преместил в него. Малкият ми настолен телевизор беше нагласен на “Today Show”, когато в извънредна новинарска емисия съобщиха, че самолет току-що се е врязал в една от кулите на Световния търговски център. Заедно с милиони други хора в Америка и по света, гледах безпомощно и невярващо докато се разиграваха ужасяващите събития от 11 септември, 2001 г. Тези събития, известни днес като 9/11, оставиха след себе си огромна диря от човешко страдание и още милиони хора със смущаващи картини, гравирани неизличимо върху чувствителните плочки на техните спомени. С едно от възможно най-невъобразимите и най-непредсказуеми събития, Америка внезапно беше изправена пред истината, която толкова отчаяно се опитваше да отрича, а именно, че злото действително съществува.

Има ли въобще абсолюти? Абсолютно!

Макар че някои нехристияни са предложили различни релативни определения на нравственото „добро“, всички тези определения не полагат подходяща основа за вземане на решения от етичен характер. Християните определят „правилното“ от гледна точка на това, какво желае Бог. Това, което Бог желае, произлиза от Неговата нравствена същност. Неговата нравствена същност не се изменя, следователно моралните закони, произтичащи от естеството Му, са абсолютни (те са задължителни за всекиго и навсякъде). Когато два или повече абсолюта влязат в конфликт, християнинът е длъжен да се подчини на по-голямата заповед. Той не е виновен за неспазването на по-малката от две (или повече) противоречащи си заповеди.