Списание ХАРТА

Възкресението на Христос и нашият нов живот

I. Славата на Възкресението

Основата на нашата изповед на вяра лежи в единството на всеки вярващ с Исус Христос. Ние сме мъртви с Него, защото сме едно с Него. Ние сме възкресени с Него, защото сме едно с Него. По Божия благодат, всеки вярващ е отъждествен с Исус. Той е бил даден на Господа Исуса от преди създаването на света и е бил поставен под Неговия завет. Господ е пострадал заради него и всеки спасяващ се умира в Христа, Който го представлява. Но той и възкръсва в Него по силата на вечния съюз между осветения и неговия Спасител. Така вярващият продължава да живее, защото Господ е казал: „Понеже Аз живея и вие ще живеете“ (Йоан 14:19).

Убийството на един защитник на слабите

40 години от убийството на архиепископ Ромеро

През 1979 година архиепископът на Ел Салвадор Арнулфо Ромеро е номиниран за Нобеловата награда за мир. Двадесет и трима американски конгресмени подкрепят предложението със следните думи: „Като личност, отличаваща се с ненадмината смелост и честност, архиепископ Ромеро не се поддаде на заплахите на властимащите, които се опитваха да го направят послушен“.

Четиридесет души умират на леда заради Христа

Мъченическата смърт на св. св. 40 мъченици преди 1800 години

Губернаторът на римската провинция Армения Агрикола получава доклад за случай на метеж. Император Лициний е започнал гонения срещу християните и се е разпоредил във всички военни части да се принесат жертви на идолите. Но ето че четиридесет войника от XII легион Fulminata са отказали да изпълнят заповедта. Губернаторът се разпорежда да бъдат арестувани. Четиридесетте са изправени пред него в едно ветровито утро в Севастия. Това са хора, доказали мъжеството си в много битки и лицата им излъчват смелост. Агрикола е решен да ги вразуми.

Указите на император Теодосий

В църковната история ще открием множество повратни моменти. Един от най-значимите обаче е слабо познат на повечето християни: указът на император Теодосий I от 380 година. За пръв път в историята е направен опит да се принудят хората да станат християни чрез юридически инструменти. Налага се един стил, който става все по-ясно изразен по-нататък при управлението на Теодосий: да се използва държавният апарат да потискане на многообразието на религиозни възгледи. Този държавнически акт, както и цялостната дейност на императора до голяма степен предопределят по-нататъшното религиозно и културно развитие на Европа.

„Последното изгаряне на еретик“: Джордано Бруно

През 1591 година един философ с неспокоен дух на име Джордано Бруно пътува към Венеция. Поканен е да гостува на венецианския благородник Джовани Мочениго, който гори от нетърпение да бъде посветен в неговите „магични тайни“. Бруно ще откаже да ги сподели и това ще му струва много скъпо – Мочениго ще го предаде на Светата Инквизиция. Страховитата Инквизиция с удоволствие арестува Бруно. Той е бивш доминикански монах, отвърнал се от християнството и възприел неоезически възгледи.