Християнските химни са хвалебствени песни, чийто текст възхвалява Бога. Те разказват в стихове за Божията истина, разкрита ни в Божието слово, Библията, и се пеят по време на богослужението в църквата, като учат сърцето на любов към Бога и едновременно наставляват душата в Христовото учение. Химнът “О, любов, ти тъй дълбока” от XV век има централно значение в периода на празнуване на Възкресение Христово от повечето църкви на Запад, като ни напомня великия Божий план за избавление на човека от робството на греха.

„Всичко е лъжа“ – това беше любимата оценка на баща ми, както за речите на политиците, така и за взаимоотношенията със съседите. „Всичко е лъжа!“ След като от най-ранно детство онова, което чуваш, винаги е придружено от такъв коментар, налице са всички предпоставки да се превърнеш в недоверчив и скептичен човек. Какъвто и станах. Животът ми се промени, когато започнах да следвам древна история. Станах християнин, защото се уверих във възкресението на Христос. Тази увереност насочи живота ми в нова посока. Останах ѝ верен дори в най-тежките дни от живота си, когато първата ми съпруга и синът ми загинаха при автомобилна катастрофа. Как стигнах до увереността си във възкресението на Исус?

Изходът от някои съдебни процеси изглежда ясен от самото начало. При тоталитарните режими той е просто предрешен. Пастир Мартин Ниймьолер вече се е убедил от речите на Хитлер, че всяка юридическа процедура срещу критици на режима представлява чиста формалност. След поредната си „бунтовна“ проповед и подслушани телефонни разговори, той е арестуван на 1 юли 1937 г. по лична заповед на фюрера. Хитлер е решен да установи пълен контрол върху църквата в Германия. Вбесен от изказванията на Ниймьолер, той нарежда да хвърлят Божия служител в затвора и в концентрационни лагери до края на живота му, защото е доказано непоправим.

Преди 232 години, около 15 декември 1791 г., току-що победилите Съединени американски щати са в друга битка – не срещу Великобритания, а срещу самите себе си. Това е политическа битка за бъдещото оцеляване на страната. Федералистите са твърдо убедени, че новата нация се нуждае от по-силно федерално правителство, което да има правомощия да създава национална валута, да регулира търговията, да определя данъчните ставки и да създава национална армия за защита на всеки щат. Известни автори като Александър Хамилтън, бъдещия президент Джеймс Мадисън и бъдещия председател на Върховния съд Джон Джей пишат „Документите на федералистите“ в защита на новата конституция. Но антифедералистите се опасяват, че новото национално правителство ще има голяма власт. В резултат на това те твърдо настояват към самата Конституция да бъде добавен набор от гарантирани права за всеки гражданин. Тези поправки към Конституцията стават известни като Закон за правата и са гласувани в Конституцията от 1792 г.