В началото на 1455 г. Йохан Гутенберг осъществява най-значимото постижение в живота си: издава печатно произведена Библия с възможност за широко разпространение в книжен формат. Около 15 години по-рано той изобретява механично задвижвана печатна преса с ръчен набор на буквите и така поставя началото на революция в печатането – едно от най-важните събития на Новото време.

Към края на XVIII век, на една конференция на баптистки духовни водачи в Англия, един млад, отскоро ръкоположен пастир се изправя и започва да говори за нуждата от отвъдморски мисии. Той е рязко прекъснат от дългогодишен служител, с думите: „Млади човече, седни! Ти си много ентусиазиран. Ако Бог реши да обърне езичниците, Той ще го направи без да се съветва с мене или с тебе.“ Но ако днес такова мислене в християнските среди е вече немислимо, то се дължи не малко и на делото на този млад мъж, Уилям Кери.

Уилям Тиндейл (William Tyndale) е ренесансов протестантски преводач на Библията на английски език. Роден е през 1494 г. в графство Глостършър, Англия, а е изгорен на клада по обвинение в ерес през 1536 г. във Филфорд, близо до Брюксел.

Уилям следва в Оксфордския университет, а след това е назначен за преподавател в Кеймбридж. Изучава и ползва седем езика, включително гръцки и еврейски.

Съвременните историци знаят, че да бъдеш приближен на английския крал Хенри VIII (1509 – 1547) не винаги е било безопасно. Монархът се наслаждавал на неограничената си власт спрямо своите поданици – било за да ги издига на високи постове, да ги жени, да ги развежда, да ги изпраща в заточение или да ги осъжда на екзекуция. Същевременно той силно разчитал на съветите на някои хора. Един такъв съветник бил неговият довереник и високопоставен държавник Томас Мор. Но кралят имал слаба представа от дълбокото посвещение на Мор спрямо Бога и закона, което в крайна сметка довело до разрив помежду им.

За близкото минало обикновено се пише по-трудно, отколкото за далечното. Когато е изтекло доста време, нашата оценка е някак по-безпристрастна и точна – тя стъпва върху добре изучени факти и може да проследи станалото в неговата последователност и последствия. Но докато още сме потопени в определени исторически процеси, посоката на хода им често е неясна, а отражението им върху мисленето и поведението на хората е почти непредвидимо. Това важи особено за феномени на духовната култура. Все пак си заслужава да поразсъждаваме върху едно специфично за американското протестантство от средата на ХХ век насетне явление, наречено „телевизионно евангелизиране“ (TEв; televangelism).