Списание ХАРТА

Указите на император Теодосий

В църковната история ще открием множество повратни моменти. Един от най-значимите обаче е слабо познат на повечето християни: указът на император Теодосий I от 380 година. За пръв път в историята е направен опит да се принудят хората да станат християни чрез юридически инструменти. Налага се един стил, който става все по-ясно изразен по-нататък при управлението на Теодосий: да се използва държавният апарат да потискане на многообразието на религиозни възгледи. Този държавнически акт, както и цялостната дейност на императора до голяма степен предопределят по-нататъшното религиозно и културно развитие на Европа.

„Последното изгаряне на еретик“: Джордано Бруно

През 1591 година един философ с неспокоен дух на име Джордано Бруно пътува към Венеция. Поканен е да гостува на венецианския благородник Джовани Мочениго, който гори от нетърпение да бъде посветен в неговите „магични тайни“. Бруно ще откаже да ги сподели и това ще му струва много скъпо – Мочениго ще го предаде на Светата Инквизиция. Страховитата Инквизиция с удоволствие арестува Бруно. Той е бивш доминикански монах, отвърнал се от християнството и възприел неоезически възгледи.

Тържественото обратно броене

Публичните празненства по Нова година не престават да ме поразяват със своята пищност. Искрят фойерверки, тътнат гърмежи, проблясват светлини във всички цветове на дъгата, лее се музика на високи децибели, купуват се тонове храна и алкохол. Такова разхищение на средства и необуздано веселие биха прилягали само на честването на нещо изключително радостно, надминаващо всеки друг повод за тържество. Кулминацията на празника настъпва с обратното броене на последните секунди на изминаващата година. То трябва да засили усещането за сакралност на момента – сякаш след последното „тик-так“ на годината светът вече няма да е същият и ние ще сме встъпили в една по-щастлива реалност.

Рождествено слово

„Отрокът млад – предвечен Бог!“ С това ликуващо разпознаване на Младенеца, родил се във Витлеемската пещера, завършва едно от главните песнопения, създадено през VI век от знаменития византийски автор Роман Сладкопевец. Дете – Бог, Бог – дете… Защо даже при хладките спрямо вярата хора, та даже и при невярващите, сърцето не престава да трепва радостно, когато в тези рождествени дни съзерцават единствената по рода си, с нищо несравнима гледка: младата Майка с Младенеца на ръце, а около тях – влъхвите от Изтока, пастирите от нощното поле, животни, небе, звезди?

Поезия и християнски търсения

В поредицата „Образ, звук и слово“ предлагаме две стихотворения, свързани с Рождествените празници. Творбите принадлежат на две съвременни поетеси с различни християнски търсения: Здравка Шейретова и Ваня Вълкова.