През ноември 2022 г. се навършиха точно 1920 години от смъртта на раннохристиянския римски епископ св. Климент. На 23 ноември 101 г. той загива мъченически близо до кримския град Херсон. По това време император на Римската империя е Траян. С вдъхновената си проповед и служение Климент обръща много езичници от идолите към Христос. По време на едно народно въстание езичниците се оплакват от неговата дейност, поради което императорът изпраща Климент и много други християни на заточение в Херсон, където са осъдени на тежък физически труд в каменоломните. Според църковното предание, след като отказва да принесе жертва на римските богове, той е качен на лодка, завързан за котва и изхвърлен във водите на Черно море.

Как ние, които не знаем какво ще се случи следващата година, ще проумеем това, което някой е предвидял за столетия напред? Единствен Божият Дух, Който обгръща началото и края на света, може така да открие тайната на бъдещето на човека, че той да пророкува за укрепяване на вярващите и за предупреждение на невярващите. Този глас на Единствения, който проехтява тихо през вековете и към който тук и там се присъединява някой друг глас на пророк, в крайна сметка се включва в среднощното поклонение на овчарите и във всеобхватното ликуване на вярващата в Христос Църква: „Роди ни се Дете, Син ни се даде.“

На 2 септември 1872 г. в Копенхаген умира Николай Фредерик Северин Грундвиг, епископ и спорна фигура в държавната Лутеранска църква. Датчаните осъзнават, че ги е напуснал един голям човек, който на дело се е превърнал в национална институция. Независимо дали са били съгласни с неговите становища или не, те трябвало да признаят, че личността му е променила трайно техния живот.

Православието в Украйна винаги е било източник на сила и стабилност през вековете, тъй като е получавало подкрепа както от светската власт, така и от масата на народа. И все пак същата двойна идентификация нерядко е била и слабост, тъй като често държавата е била императивна и се е отнасяла пренебрежително, налагайки на Църквата функции, които не съответстват на нейното духовно призвание.

„Както автентичността, така и общата достоверност на книгите на Новия завет могат да се смятат за окончателно установени.“ Фредрик Джордж Кениън е имал авторитетът да каже тези думи. След като завършва Оксфордския университет (където е бил и научен ръководител), той постъпва на работа в Британския музей през 1889 година. Девет години по-късно той става асистент в отдела за съхраняване на ръкописите. Към 1909 година вече е директор и главен библиотекар на музея. Като знаменит специалист по древни езици, той проявява задълбочен интерес към библейските Писания.