Списание ХАРТА

Съборът в Оранж и въпросът за Божия избор

1490 години от това значимо за догматичното богословие събитие

Дали бебета ще отидат в пъкъла, ако умрат, без да бъдат кръстени? Избира ли Бог някои хора за осъждение и проклятие, далеч преди те да бъдат родени? И дали Той не е избрал някои хора да вършат зло? Може ли някой да направи сам първата стъпка към своето спасение? И дали човек може да носи отговорност пред Бога, ако неговата съдба е определена изцяло от Всевишния? В началото на V век един британски монах на име Пелагий започва да разпространява учението, че всеки човек има свой принос за спасението си. Отговорът на Блажени Августин, авторитетен отец на Църквата, е безкомпромисен. Той показва със силни доводи, че вярващият се спасява единствено чрез Божията благодат, от първия до последния момент на своя духовен път.

Християните в Индия и съборът в Диампер

420 години от свикването на събора

Проникването на християнството в Индия е било обвито в легенди и в тайнствена тъма в продължение на векове. Едно е сигурно: Евангелието достига индийска земя още във времената на ранната Църква. Когато в края на XV век португалецът Вашку да Гама открива морския път към Индия, в страната идват много европейци. Те заварват съществуващи църкви с хиляди вярващи. Християните са се превърнали в отделна каста в индийското общество. Църковната доктрина обаче била силно повлияна от несторианството. Португалците изпращат мисионери в Индия. Ордените на францисканците, доминиканците и йезуитите развиват дейност на място и полагат усилия да обърнат повече хора към Христа. В повечето случаи те жънат успех единствено сред париите и други нисши касти.

Леонардо да Винчи и трите Джоконди

Историческият и културен период, наречен Ренесанс, има няколко отличителни черти: обръщане към гръко-римската антична култура; географските открития и разширяването на представите на човека за света; издигането на човека като обект за изследване и преклонение; търсене на нови философски ценности и научни познания, както и на нови визуални форми в изкуството и архитектурата. В днешното пост-пост-индустриално, пост-модерно и въобще „пост-пост-“ време е невъзможно да бъдем ренесансови хора. Не можем да бъдем еднакво успешни в изкуствата, медицината, философията, науките, политиката и икономиката. Съвременният човек е тясно профилиран професионалист, в ситуация на непрекъснат „ъпгрейд“.

Евсевий, първият историк на Църквата

1680 години от смъртта на първия християнски историк

Представете си, че сте оцелял член на организация, която съществува от три века, но е била поставена извън закона. От вас се иска да напишете история на своите съмишленици. Само че вашите хора са в нелегалност. Държавната власт е искала да ги унищожи. Мнозина от водачите им са арестувани и убити, много техни книги и писма са изгорени. Вашата група не е оставила никакви паметници на културата, нито пък следи в обществените обичаи – имате твърде малко данни, от каквито се нуждае един историк, за да възстанови картината на случилото се. И сякаш за да стане задачата ви още по-трудна, вашите хора са пръснати по почти целия познат свят. Възможно ли е изобщо да се съшие историята им в едно цяло?

Тайнствената фигура на Ян Непомук

290 години от неговото канонизиране в Католическата традиция

Ян Непомук е един от националните герои на Чехия. Всеки посетител на Прага, който преминава по прословутия Карлов мост, се спира пред неговата барокова статуя, издигната още през 1683 година. Главата на светеца е обвита със звезден ореол. За сметка на това, реалната му историческа личност продължава да бъде обвита с облак от неясноти. Изследователите все още се затрудняват в опитите си да отделят фактите от легендите.