За вдъхновение и размисъл предлагаме на читателите подбор от стихове, свързани с празника и атмосферата на Рождество Христово. Авторите принадлежат на две различни християнски традиции: Карол Войтила (папа Йоан Павел II) и арх. Серафим (Алексиев).

Макар в нашето съвремие християнската вяра да се свързва най-вече с т. нар. западен свят, нейните традиции са дълбоко вкоренени в Изтока. Голяма част от земите, които обичайно смятаме за крепост на исляма, някога са били почти напълно християнизирани и носят своя история – често почти напълно непозната, освен за тесните специалисти. Именно там, в древния сирийски град Дамаск, през 675 или 676 г. се ражда един от най-значимите християнски богослови, Йоан Дамаскин.

Преди известно време на западния книжен пазар се появи книга с провокативното заглавие „Калвин – мистик“. Автор е професор Карл-А. Келер от Университета в Лозана. Книгата се вписва в перспективата за изследване на възможната сходимост между две системи на християнска духовност. Макар да произлизат от различни традиции, те изразяват един и същ духовен стремеж; едната е ориентирана към реформаторската евангелско-протестантска проповед, а другата – към източноправославната мистична съзерцателност. Келер се опитва да ги сближи, дори да ги съедини.

На 21 юни 1675 г. майсторът-зидар Томас Стронг полага основния камък за новия строеж на катедралата „Свети Павел“ в Лондон. Камъкът е избран на случаен принцип от купчина дялани камъни, останали на мястото. Оказва се, че върху него още от по-рано е врязана латинската дума Resurgam: „Ще възкръсна“. На събитието присъства ограничен кръг от свидетели.

През 1268 г. един кръстоносец е отзован от Близкия изток, където воюва срещу настъпващите към Европа мюсюлмански войски. Светското му име е Тедалдо Висконти от Пиаченца. Той напуска бойното поле и своите съратници, като цитира откъс от един псалом: „Ако някога те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми умението си“ (Пс. 137:5). Следват две години и девет месеца (!) политически и вътрешноцърковни борби, докато през 1271 г. Тедалдо Висконти става папа Григорий X.