Понятието „професия“ има различна етимология в европейските езици, във всички случаи сочеща към християнския му произход. Противно на все още влиятелния мит за войната между наука и религия, датиращ от времето на Просвещението, християнската култура в Европа всъщност е била средата, която прави възможна появата на модерната наука. Християнският светоглед не само е насърчавал експерименталния подход и е подкрепял рационалната познаваемост на света, но е оформил и разбирането за научните начинания като призвание, достойно за доживотно посвещение. Някои очевидни тенденции в постмодерната епоха са повсеместният спад на популярността на природните науки като професия и прагматичният подход към тях като временно занимание без отношение към светогледните въпроси. Дали една „перспектива на призванието“ към природните науки остава все още уместна през XXI век, в епохата на проектно финансиране на научните изследвания?

Дълбоко в джунглите на Конго, черните хора от местните племена са измислили име на Франк Лаубак: „кърпачът на стари кошове“. Един стар кош с множество дупки може да бъде закърпен, за да пренасяме с него зърно, без то да изтича на земята. По същия начин, един стар ум, с множество пропуски в знанията, може да бъде научен на нови идеи. Франк Лаубак отдава целия си живот в служба за благото на човечеството - най-вече, като научава много хора по целия свят да четат. Но той далеч не е само мисионер. По собствените му думи, Лаубак е „съвременен мистик“ и споделя молитвените си опитности в множество писма до баща си.

На 19 май 2020 г. от този свят отмина Рави Закарайъс. Не знам дали името му ви е познато, дали сте слушали негови беседи и размишления в интернет или наживо, или пък го чувате за пръв път в живота си. Той е един от малкото хора, които са известни не защото са поп-певци, киноактьори или преуспели бизнесмени. Професията на Рави Закарайъс бе да разказва за личността, която променя драматично живота му през младостта му, и за която ни говори година след година, в продължение на почти половин век. Коя е тази личност, обновила живота му и дала му сили да пътува толкова десетилетия от страна в страна и да разказва за нея?

Един мъж с гъба в ръка мацва по стената и изтрива надраскания с тебешир надпис „Номер 45“. Навсякъде, където види популярното мото на онези дни, той прави същото. По свой странен начин Александър Крудън заявява лоялността си към английския крал Джордж III и пледира за очистване на нравите. Кралското правителство не се радва на обществено одобрение. Известният журналист и политик Джон Уилкс е публикувал злостен и циничен памфлет срещу краля в брой 45 на радикалния вестник „Норт Бритън“. Фразата „Номер 45“ се превръща в позив на опозицията и се разпространява повсеместно. Крудън страда от принизяването на публичния дебат и език.

Ако сте един от най-богатите хора в Европа, какво бихте направили със състоянието си? Отговорът на Деметрий Галицин е бил еднозначен: предоставям го на Бога. Всъщност е доста удивително, че Деметрий изобщо се е научил да обича Бога. Майка му, пруска графиня, е била кръстена като дете, но изгубва вярата си на младини. Баща му е бил посланик на Руската империя в различни европейски кралски дворове. Подобно на други руски аристократи, Деметрий бил възпитан в православен дух, но при престоя си във Франция се сприятелява с Волтер и възприема философските му разбирания. Чете съчиненията на Дидро и на други „свободомислещи“ и започва да се отнася подигравателно към християнството.