Звездата на Спасението

Галилей се изправя пред Инквизицията

390 години от процеса срещу него

Мнозина определят Галилео Галилей (1564-1642) като баща на модерната наука. Трудно е да се изброят, дори накратко, заслугите му за нейната поява и бурно развитие към края на XVI и през XVII век, в епохата на т. нар. „Първа научна революция“. През 1613 година той става един от първите изследователи, насочили към небето пет години по-рано изобретения в Нидерландия телескоп. Нещо повече, Галилей усъвършенства прибора и това му позволява да наблюдава подробности от лунната повърхност, да открие слънчевите петна, най-големите 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера и пръстените на Сатурн (макар и видими просто като точки). Неговите изследвания дават мощен тласък на по-нататъшен напредък в астрономията – по съвременни оценки, трудът му „полага основите за много от модерните космически мисии и телескопи“.

Папа Александър VI разделя света на две

На почти всички лица в испанския кралски двор грейват усмивки. Само португалският посланик остава замислен и сериозен. Чете се на глас писмото на папа Александър VI: „Александър, римски епископ, слуга на Божиите слуги, до знатните суверени, нашия прескъп син в Христа Фердинанд, крал, и нашата прескъпа дъщеря в Христа, Изабела, кралица на Кастилия, Леон, Арагон, Сицилия и Гранада...“ Писмото всъщност е папска була, в която се прекарва линия, разделяща бъдещите колонии на Испания и Португалия. Папата заявява, че това ще способства за напредъка на Христовото дело.

Установяването на Инквизицията и доминиканците

Две от най-тъмните петна в историята на християнската Църква са ловът на вещици и еретици в средновековна Европа и институцията, наречена „Инквизиция“ – като първото зарежда апарата на второто. Никой не знае със сигурност колко души са пострадали от Инквизицията. Със сигурност става дума за хиляди човешки съдби. Но за повечето църковни и държавни дейци от епохата е било самоочевидно, че ортодоксалността трябва да се съхрани на всяка цена.

“О, любов, ти тъй дълбока!”

Един химн на Тома Кемпийски и отбелязването на Възкресение Христово

Християнските химни са хвалебствени песни, чийто текст възхвалява Бога. Те разказват в стихове за Божията истина, разкрита ни в Божието слово, Библията, и се пеят по време на богослужението в църквата, като учат сърцето на любов към Бога и едновременно наставляват душата в Христовото учение. Химнът “О, любов, ти тъй дълбока” от XV век има централно значение в периода на празнуване на Възкресение Христово от повечето църкви на Запад, като ни напомня великия Божий план за избавление на човека от робството на греха.

Възкресение за скептици

Как да повярваш в невероятното

„Всичко е лъжа“ – това беше любимата оценка на баща ми, както за речите на политиците, така и за взаимоотношенията със съседите. „Всичко е лъжа!“ След като от най-ранно детство онова, което чуваш, винаги е придружено от такъв коментар, налице са всички предпоставки да се превърнеш в недоверчив и скептичен човек. Какъвто и станах. Животът ми се промени, когато започнах да следвам древна история. Станах християнин, защото се уверих във възкресението на Христос. Тази увереност насочи живота ми в нова посока. Останах ѝ верен дори в най-тежките дни от живота си, когато първата ми съпруга и синът ми загинаха при автомобилна катастрофа. Как стигнах до увереността си във възкресението на Исус?