Ян Непомук е един от националните герои на Чехия. Всеки посетител на Прага, който преминава по прословутия Карлов мост, се спира пред неговата барокова статуя, издигната още през 1683 година. Главата на светеца е обвита със звезден ореол. За сметка на това, реалната му историческа личност продължава да бъде обвита с облак от неясноти. Изследователите все още се затрудняват в опитите си да отделят фактите от легендите.

За втори път в своята история – и то в рамките на по-малко от 20 години – България беше посетена от върховния йерарх на Католическата църква. И в двата случая това не стана по покана на Българската православна църква (БПЦ). И в двата случая отзвукът в нашето общество беше широк и, в повечето случаи, положителен. И в двата случая посещението на Римския епископ беше знаково. Първата визита на покойния папа Йоан Павел II през май 2002 година дойде на фона на усилията на България да се върне в общността на демократичните европейски страни, като член на НАТО и на ЕС. Посещението на настоящия папа Франциск също протече в ключов момент за България. Дванайсет години след присъединяването ни към ЕС, песимизмът за бъдещето на страната се задълбочава. Надеждите за нейното благоденствие и демократично развитие все повече се изпаряват.

Ако Исус Христос е бил възкресен от мъртвите, за да не умре никога повече, Той веднага е бил белязан като различен от всяка друга личност в историята. Той трябва да е уникален. В Него трябва да има нещо драматично различно. Единственият въпрос, който остава, се отнася до естеството на Неговата уникалност – въпросът, на който християнското богословие е дало отговор в учението за Въплъщението. И все пак апологетът ще осъзнае, че възкресението на Христос се оказва голямо препятствие пред много хора. Причините за това се въртят около три проблема: невероятността на събитието, неточността на новозаветните свидетели на събитието и неговата ирелевантност към живота. Тук ще разгледаме някои от тези въпроси.

На 21 април 1109 г. умира Анселм от Кентърбъри. Църквата се лишава от един велик ум, а Англия – от един ревностен обществен деец. Анселм печели славата си на социален рефоматор с опитите си да се сложи край на порочни явления като търговията с роби. Той настоява за редовно провеждане на църковни събори и, докато е архиепископ, често свиква висшия клир около своя престол. Могъщият му интелект кара някои съвременни изследователи да го смятат за един от основателите на средновековната схоластика. Ала може би най-значимият му принос в християнската история е т.нар. „онтологично доказателство за съществуването на Бога“.

Един богослов може да изпадне в доктринални заблуди – дори и да има големи прозрения и заслуги за здравото библейско учение. На 27 март 1329 година (преди почти седем века) в Авиньон папа Йоан XXII осъжда 17 твърдения на наскоро починалия именит доминикански проповедник Майстер Екхарт. Други единадесет тези са обявени за съмнителни или недостатъчно ясно формулирани. Две години по-рано Екхарт e обвинен от църковен съд в Кьолн и отнася своя случай до папата. Ала не доживява да чуе неговото заключение.