„О, Боже, Създателю на небето и земята, погледни свише към този нов народ и им дай да познаят Тебе, истинния Бог…“ Само няколко месеца по-рано князът, изрекъл тази молитва, е бил жесток, похотлив и безскрупулен младеж. (На съвременен жаргон, „плейбой“.) Той дори се опитал да наложи официален езически култ на своите поданици и издигнал в Киев капище с идоли на шестте главни славянски божества. Има сведения, че даже е прибягвал до човешки жертвоприношения. Но сега мисленето на княз Владимир се било променило. Ако се вярва на историческото предание, преди 1030 години, на 5 юни 988 година, той се кръщава заедно със стотици жители на Киев и приема християнско име Василий.

Хвърляйки поглед през рамо, монахът Уилям от Окам въздъхва с облекчение – той вече е извън белокаменните стени на Авиньон. Заедно с двамата си спътници той се е измъкнал в последния момент и се наслаждава на свежия въздух. При неуспех го е очаквала влажна затворническа килия в укрепения папски дворец. Оставала е само крачка до тази печална участ. Защо този голям мислител – един от най-забележителните през цялото Средновековие – се оказва в голяма беда? Просто си е позволил да изкаже твърде свободно разбиранията си.

На 10 април 428 г., преди 1590 години, за архиепископ на Константинопол е ръкоположен Несторий. По произход той бил от Германикия, провинция Сирия, а негов учител във вярата бил знаменитият библейски екзегет Теодор Мопсуестийски. Като свещеник и монах в един манастир недалеч от имперската столица, Несторий бил спечелил признание като даровит проповедник. Издигането му до влиятелния църковен сан ще доведе обаче до дълбоки сътресения в Църквата. Бидейки твърд противник на арианската ерес, Несторий ще изпадне в противоположна заблуда.

Терминът изкупление в християнското богословие се отнася за начина, по който се възстановява връзката между падналото в грях Божие творение и неговия Създател, с Когото грехът е морално и онтологично несъвместим. Учението за Изкуплението е централно за християнството и е свързано с много други учения, всяко едно от които хвърля светлина върху различни негови аспекти. Тясно свързани по смисъл с изкуплението са термините умилостивение и помирение.

В живота няма нищо толкова сигурно, колкото фактът, че трябва да умрем. За да ни помогне Великденското послание да се справим със смъртта, то трябва да бъде поне толкова сигурно. Ала не е ли гротескно да приемем странната повест на един прастар летопис, че гробът на Исус от Назарет се оказал празен на третия ден и че ние съответно ще възкръснем от смъртта и тлението, която противоречи на елементарния факт на биологичния ни край? Думите на псалмопевеца „човекът… прилича на животните, които загиват“ звучат малко жестоко, но все пак са верни и потвърдени от нашия опит. Какъв опит би могъл да потвърди твърдение като това, че Христос ни въвежда като „Свои приятели“ през тъмата на гроба в един вечен живот? Нима някой би се усъмнил сериозно в Питагоровата теорема, ако му разказват видение за един свят, в който човек живее при съвсем друга геометрия? И може ли да се съмняваме (още един въпрос в добавка!), че смъртта е сигурна и окончателна, само защото сме прочели в старите летописи за виденията на неколцина, че техният духовен водач отново е оживял?