Православието в Украйна винаги е било източник на сила и стабилност през вековете, тъй като е получавало подкрепа както от светската власт, така и от масата на народа. И все пак същата двойна идентификация нерядко е била и слабост, тъй като често държавата е била императивна и се е отнасяла пренебрежително, налагайки на Църквата функции, които не съответстват на нейното духовно призвание.

„Както автентичността, така и общата достоверност на книгите на Новия завет могат да се смятат за окончателно установени.“ Фредрик Джордж Кениън е имал авторитетът да каже тези думи. След като завършва Оксфордския университет (където е бил и научен ръководител), той постъпва на работа в Британския музей през 1889 година. Девет години по-късно той става асистент в отдела за съхраняване на ръкописите. Към 1909 година вече е директор и главен библиотекар на музея. Като знаменит специалист по древни езици, той проявява задълбочен интерес към библейските Писания.

Реформацията в Швейцария започва да се проявява почти веднага и успоредно със събитията, които следват подвига на Лутер с обявяването на неговите 95 тезиса във Витенберг.Това става през 1519-1520 г. в Швейцария, под водачеството на един католически свещеник на име Улрих Цвингли. Улрих Цвингли е роден в семейството на фермер, с подобаващо обществено влияние. Баща му заема и административна длъжност като магистрат в малкото планинско селище Вилдхаус. Той иска синът му да получи добро образование. Най-напред го изпраща на училище в Базел и Берн, а след това в прочутия университет на Виена.

Максимилиан Мария Колбе е полски свещеник и мисионер на Римокатолическата църква. Рожденото му име е е Раймунд Колбе. Роден е на 8 януари 1894 г. в Здунска Воля, тогава част от Руската империя. Баща му е с немски произход, а майка му е полякиня. Колбе е първият полски мъченик, обявен за светец.

През този октомври се навършват 1571 години от провеждането на Четвъртия вселенски събор на Църквата. С него се довежда докрай работата по редакцията на основните положения в Изповедта на християнската вяра, които се възприемат и днес от Римокатолическата, от Източноправославната и от традиционните протестантски църкви. Следващите – Петият и Шестият вселенски събор имат роля за изясняване на някои въпроси, свързани с тези основни положения. А съборите, познати от църковната история като Седми и Осми, вече не представят единното мнение на тези три основни разклонения на Църквата.