За втори път в своята история – и то в рамките на по-малко от 20 години – България беше посетена от върховния йерарх на Католическата църква. И в двата случая това не стана по покана на Българската православна църква (БПЦ). И в двата случая отзвукът в нашето общество беше широк и, в повечето случаи, положителен. И в двата случая посещението на Римския епископ беше знаково. Първата визита на покойния папа Йоан Павел II през май 2002 година дойде на фона на усилията на България да се върне в общността на демократичните европейски страни, като член на НАТО и на ЕС. Посещението на настоящия папа Франциск също протече в ключов момент за България. Дванайсет години след присъединяването ни към ЕС, песимизмът за бъдещето на страната се задълбочава. Надеждите за нейното благоденствие и демократично развитие все повече се изпаряват.

Ако Исус Христос е бил възкресен от мъртвите, за да не умре никога повече, Той веднага е бил белязан като различен от всяка друга личност в историята. Той трябва да е уникален. В Него трябва да има нещо драматично различно. Единственият въпрос, който остава, се отнася до естеството на Неговата уникалност – въпросът, на който християнското богословие е дало отговор в учението за Въплъщението. И все пак апологетът ще осъзнае, че възкресението на Христос се оказва голямо препятствие пред много хора. Причините за това се въртят около три проблема: невероятността на събитието, неточността на новозаветните свидетели на събитието и неговата ирелевантност към живота. Тук ще разгледаме някои от тези въпроси.

На 21 април 1109 г. умира Анселм от Кентърбъри. Църквата се лишава от един велик ум, а Англия – от един ревностен обществен деец. Анселм печели славата си на социален рефоматор с опитите си да се сложи край на порочни явления като търговията с роби. Той настоява за редовно провеждане на църковни събори и, докато е архиепископ, често свиква висшия клир около своя престол. Могъщият му интелект кара някои съвременни изследователи да го смятат за един от основателите на средновековната схоластика. Ала може би най-значимият му принос в християнската история е т.нар. „онтологично доказателство за съществуването на Бога“.

Един богослов може да изпадне в доктринални заблуди – дори и да има големи прозрения и заслуги за здравото библейско учение. На 27 март 1329 година (преди почти седем века) в Авиньон папа Йоан XXII осъжда 17 твърдения на наскоро починалия именит доминикански проповедник Майстер Екхарт. Други единадесет тези са обявени за съмнителни или недостатъчно ясно формулирани. Две години по-рано Екхарт e обвинен от църковен съд в Кьолн и отнася своя случай до папата. Ала не доживява да чуе неговото заключение.

За да се спрем на някои светогледни въпроси, които повдига Стандартният космологичен модел, нека уточним какво следва да се разбира под „светогледен въпрос“. Живеем в епоха на размиване на утвърдени граници в човешкото мислене. На практика изчезва границата между сериозно и несериозно – тук съвременните медии изиграха голяма роля, с насмешливия („шоу“) дух, с който се подхожда към почти всички теми. Все по-неясна става границата между науката и шарлатанството, между отговорната журналистика и произвеждането на сензации – достатъчно е да споменем „плоската Земя“ и ежедневните фалшиви новини. Не е чудно, че ни става все по-трудно да различим злободневен от светогледен въпрос: това, което днес ни вълнува, а утре сме го забравили, от онова, което тревожи хората от всички епохи.