През 1947 година един овчар бедуин дири загубено агне от стадото си, недалеч от северозападния бряг на Мъртво море. В една от скалите на Вади Кумран той забелязва вход на пещера. Дали агнето не се е промъкнало там? За свое удивление, пастирят се натъква в полумрака на глинени съдове, в които има някакви ръкописи. Воден от предчувствие, че находката може да се окаже ценна, той успява да се свърже с Халил Искандер, търговец на антики в Ерусалим. Искандер предполага, че ръкописите вероятно са сирийски; вероятно имат някаква стойност, но тя едва ли е голяма.

Една от най-популярните книги в християнския свят след Библията е била публикувана преди 340 години, на 18 февруари 1678 г. Смята се и за първия роман, написан на английски. Това е една история, изпълнена с фантастични същества и смъртни опасности. В многобройните си приключения нейният главен герой се бори с беснеещ дракон, нагазва в тресавище, от което не може да се измъкне сам, и бива окован в един замък, ставайки пленник на отчаянието.

Днес в Съединените щати всяко публично изразяване на вяра от официални лица започва да се възприема като посегателство срещу секуларното общество. Можете да си представите какъв скандал би настанал, ако официозът на Масачузетс „Бостън глоуб“ помести репортаж как губернаторът на щата е държал проповед последната неделя, с размишления върху Нагорната проповед на Христос (Мат. 5–7 глави). Звучи като фалшива новина, нали? Само че такова нещо действително се е случило през… 1630 година. Губернаторът на колонията в залива Масачузетс (Massachusetts Bay Colony) Джон Уинтроп проповядва на борда на кораб пред голяма група пуритани, пътуващи заедно с него към Новия свят.

За или против въвеждането на „трети пол“, еднополови бракове, обучението на децата в училище в алтернативна сексуалност – това е малка част от въпросите, които изскачат пред лицето ми от множество публикации напоследък, свързани с възможното ратифициране на т.нар. Истанбулска конвенция. Това са все въпроси с голям потенциал за емоционален разряд и въпроси, към които като християнин не мога да си позволя да остана безразличен, защото засягат фундаментални разбирания за човека и за ролите му в обществото.

Случвало ли ви се е да направите прекалено добро впечатление на някоя важна личност? Нещо подобно преобръща живота на византийския духовник Теофилакт. Преди 930 години, на 6 януари 1088 г., той произнася вдъхновена реч пред император Алексей I Комнин, изпълнена с хвалби към василевса и майка му Ана Даласена. Той приветства военните успехи на Балканите: оттеглянето на норманите от адриатическото крайбрежие и потушаването на бунтовете в Тракия, вдигнати от еретици (богомили и павликяни). „Императорът е добър дипломат и истински служител на Църквата“, заявява Теофилакт. Но речта му имала нежелани последици.