„Както автентичността, така и общата достоверност на книгите на Новия завет могат да се смятат за окончателно установени.“ Фредрик Джордж Кениън е имал авторитетът да каже тези думи. След като завършва Оксфордския университет (където е бил и научен ръководител), той постъпва на работа в Британския музей през 1889 година. Девет години по-късно той става асистент в отдела за съхраняване на ръкописите. Към 1909 година вече е директор и главен библиотекар на музея. Като знаменит специалист по древни езици, той проявява задълбочен интерес към библейските Писания.

Реформацията в Швейцария започва да се проявява почти веднага и успоредно със събитията, които следват подвига на Лутер с обявяването на неговите 95 тезиса във Витенберг.Това става през 1519-1520 г. в Швейцария, под водачеството на един католически свещеник на име Улрих Цвингли. Улрих Цвингли е роден в семейството на фермер, с подобаващо обществено влияние. Баща му заема и административна длъжност като магистрат в малкото планинско селище Вилдхаус. Той иска синът му да получи добро образование. Най-напред го изпраща на училище в Базел и Берн, а след това в прочутия университет на Виена.

Максимилиан Мария Колбе е полски свещеник и мисионер на Римокатолическата църква. Рожденото му име е е Раймунд Колбе. Роден е на 8 януари 1894 г. в Здунска Воля, тогава част от Руската империя. Баща му е с немски произход, а майка му е полякиня. Колбе е първият полски мъченик, обявен за светец.

През този октомври се навършват 1571 години от провеждането на Четвъртия вселенски събор на Църквата. С него се довежда докрай работата по редакцията на основните положения в Изповедта на християнската вяра, които се възприемат и днес от Римокатолическата, от Източноправославната и от традиционните протестантски църкви. Следващите – Петият и Шестият вселенски събор имат роля за изясняване на някои въпроси, свързани с тези основни положения. А съборите, познати от църковната история като Седми и Осми, вече не представят единното мнение на тези три основни разклонения на Църквата.

Сигурен съм, че през горещите дни сме много благодарни на този човек. Само натискаме едно копче и вентилаторът раздвижва горещия въздух. Когато се движим удобно с автомобила си, имаме причина да го благославяме. Всеки един електромотор дължим на него. Когато работим на компютър, вероятно нямаме представа колко много от компонентите съществуват благодарение на неговата научна мисъл. Името му е Майкъл Фарадей – най-известният британски учен на XIX век. Изобретател в областта на електричеството, магнетизма, физиката и химията, но и изключително посветен християнин. Неговите философски и апологетични познания биха удивили много хора на науката днес.