Малък кораб хвърля котва в Тунис. Мюсюлманските похитители на младия бакалавър по богословие Венсан дьо Пол (Vincent de Paul) го изблъскват на брега. По улиците на града се извива върволица от пленени християни, за показ на местните жители. После неволниците са отведени на кея, за да бъдат продадени на търг като роби.
На 6 септември 1620 година се отваря нова страница в американската история. След няколко безуспешни опити да отплава от английските брегове, корабът Мейфлауър („Майско цвете“) оставя зад себе си караката от същия тип Спийдуел, вдига котва от пристанището Плимут и се отправя към Новия свят. На борда се намират 102 пътника (73 мъже и 29 жени) и 30 души екипаж. По съвременните стандарти, корабът е бил малко по-голям от яхта за излети. С дължина малко над 27 метра и с ширина 8 метра, той по нищо не приличал на плавателен съд, който ще промени световната история.
Някои хора не могат да оценят значимостта на собствените си дела. Такъв е бил и холандецът Хуго Гроций. На смъртния си одър той оплаква безполезността на всичко, което е извършил. Гроций умира преди 375 години, на 28 август 1645 г., с убеждението, че животът му е бил един провал.
