Списание ХАРТА

Франсис Шефър, един голям християнски апологет

35 години от неговата смърт

„Не искам да имам син свещенослужител и затова не искам да отиваш там.“ Тези думи чул зад гърба си 19-годишният Франсис Шефър, когато напускал своя дом, за да учи в семинария. Сърцето му било раздвоено. От една страна, той чувствал повик да се покори на баща си. От друга страна, като новоповярвал в Христос бил сигурен, че Бог иска да го подготви да говори на други за Исус. Франсис помолил баща си да му даде още няколко минути, за да реши. Слязъл в мазето и се помолил усърдно. С подновена увереност, че решението му е правилно, той се върнал и заявил, че трябва да тръгва. Разгневен, неговият баща тръшнал вратата зад гърба му. Но все пак подвикнал след него, че ще плати разходите за първата учебна година.

Фундаментализъм

Хрис­ти­ян­с­ки­ят фун­да­мен­та­ли­зъм е бо­гос­лов­с­ко идей­но дви­же­ние, въз­ник­на­ло в САЩ в края на XIX и на­ча­ло­то на XX век ка­то ре­ак­ция на на­би­ра­що­то си­ла и по­пу­ляр­ност по съ­що­то вре­ме ли­бе­рал­но бо­го­с­ло­вие. За да се про­ти­во­пос­та­вят на опас­ност­та хрис­ти­ян­с­ко­то уче­ние да бъ­де бе­зо­глед­но ре­ла­ти­ви­зи­ра­но и обез­ли­че­но от но­ви­те тен­ден­ции, ня­кои бо­гос­ло­ви от кон­сер­ва­тив­ния ла­гер се обе­ди­ня­ват в ут­вър­ж­да­ва­не­то на пет ос­но­во­по­ла­га­щи (фун­да­мен­тал­ни), спо­ред тях, за хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра уче­ния: не­по­гре­ши­мост­та на Биб­ли­я­та, не­по­роч­но­то за­ча­тие, за­мес­ти­тел­но­то из­куп­ле­ние, телес­но­то въз­кре­се­ние на Исус и ав­тен­тич­ност­та на из­вър­ше­ни­те от Не­го чу­де­са. По та­зи при­чи­на те би­ват на­ре­че­ни фун­да­мен­та­лис­ти.

Георги Схоларий и провалът на унията между Източната и Западната църква

На 23 юни 1444 година умира Марк Ефески, впоследствие канонизиран от Православната църква като светец. Той е бил загрижен само за едно: съхраняването на православието. В предишните години, императорският двор в Константинопол е положил всички усилия да спечели Запада за помощ срещу османските турци. За целта е била необходима уния с Рим. Единственият православен епископ, присъстващ на Фераро-Флорентинския събор (1438–1439) и отказал да подпише документа за уния, е Марк Ефески. Но както се оказва, макар и „самотна птица“, той е представлявал в по-голяма степен духа на средния православен християнин, отколкото всички други епископи и политически водачи, взети заедно. Съответно миряните и нисшето духовенство се обединяват около Марк Ефески като изразител на тяхната вяра. Постигнатата уния никога не влиза в сила.

Хърейшъс Бонър насочва души към Христа

130 години от неговата смърт

„Моля ви да не пишете биография за мен.“ Изтерзан от болки през лятото на 1889 година, Хърейшъс Бонър знаел, че умира. Знаел също, че хората сигурно ще се интересуват от житейския му път. Но през дългите години на служение, той се интересувал само от едно: славата на Христос. И искал да следва този път до край. „Насочвайте хората към Христа, не към Бонър“, било неговото мото. Неговите проповеди винаги имали такова въздействие. Христовото спасение е вдъхновило Бонър да създаде много благословени песни: общо над 140. Макар че много от химните му първоначално са били написани за деца, те са толкова изпълнени със здраво християнско учение, че и възрастните ги пеели.

Физика и богословие – в търсене на диалога

От 20 до 22 юни в Пловдивския университет (ПУ) „Паисий Хилендарски“ се проведе международна конференция под надслов „Физика и богословие – вчера и днес“. Организатори бяха ПУ, Университетът на Фрибур (Швейцария) и Съюзът на учените в България. До голяма степен, проявата беше първата по рода си в България. И преди у нас са правени опити да се представи и обсъди богословската перспектива към концепциите и постиженията на науката. (Например, през 2011 г. край Стара Загора се състоя конференция „Православното богословие и природните науки“.) Новото на конференцията в ПУ бе, че бяха положени усилия и двете професионални групи – учени и богослови – да бъдат адекватно представени и така да се даде тласък на диалога помежду им. Друга отличителна черта на събитието беше участието на немалко представители на разрастващата се българска протестантска общност.