Коя е най-добрата форма на църковно управление? Дали да има йерархична система от управляващи епископи или всяка местна църква да бъде независима? Или пък църковната политика и линия трябва да се утвърждават от събори или съвещателни органи (синоди)? По тези въпроси в Англия през XVII век се разгарят ожесточени дебати. Така на 11 декември 1640 г. граждани на Лондон внасят в парламента петиция, подкрепена с 15 000 подписа. Тя влиза в историята под името „Петиция за корените и клоните“, тъй като призовава за отмахване на всякаква църковна йерархия, с всичките нейни „зависимости, корени и клони“. В оригиналния си вид е написана от изтъкнатия съдия и политик сър Оливър Синджън, а пред законодателите е представена от двама видни бъдещи дейци на войната между краля и парламента: Хенри Вейн Младши и генерал Оливър Кромуел.

На 4 март 1850 г. един осемнадесетгодишен американски ученик посвещава живота си на Исус Христос. Кръстен в ледените води на река Шагрен от „Учениците на Христа“, той гледа съвсем сериозно на своята нова вяра и веднага започва да говори за нея на други хора. Неговият слънчев характер отваря много възможности за християнско свидетелство. Така проповядването става негово ново поприще, редом с професията му на учител и уменията му на дърводелец. В първата си проповед, която ни е известна (от 1853 г.), младият християнин сравнява кариерата на Наполеон Бонапарт с житейския път на един още по-велик завоевател, Исус Христос. В друга ранна проповед той сравнява материалната и духовната сфери със следните думи: „Хората се поддават на материализма. Къщи, земи и земни блага привличат вниманието им и подобно на мираж ги примамват към смъртта. Християнството, напротив, оставя на смъртта само природното ни тяло, докато сочи на духа едно жилище в небесата, което не е изградено с ръце и е вечно.“

Мери Уеб е едва на пет години, когато я сполетява беда. Парализирана е от „страшна болест“ (по собствените ѝ думи) и лекарите са сигурни, че няма да оживее. В крайна сметка момичето оцелява, но повече не е способно да движи краката си. От този момент насетне, до края на живота ѝ, ще трябва да я носят на ръце или да се примъква с усилие, седнала на своята инвалидна количка, облицована със зелено сукно. Това обаче няма да ѝ попречи да вдъхнови появата на нови мисионерски сдружения и даде тласък на сътрудничеството между общо 200 новоосновани организации.

На 6 септември 1620 година се отваря нова страница в американската история. След няколко безуспешни опити да отплава от английските брегове, корабът Мейфлауър („Майско цвете“) оставя зад себе си караката от същия тип Спийдуел, вдига котва от пристанището Плимут и се отправя към Новия свят. На борда се намират 102 пътника (73 мъже и 29 жени) и 30 души екипаж. По съвременните стандарти, корабът е бил малко по-голям от яхта за излети. С дължина малко над 27 метра и с ширина 8 метра, той по нищо не приличал на плавателен съд, който ще промени световната история.