„Отрокът млад – предвечен Бог!“ С това ликуващо разпознаване на Младенеца, родил се във Витлеемската пещера, завършва едно от главните песнопения, създадено през VI век от знаменития византийски автор Роман Сладкопевец. Дете – Бог, Бог – дете… Защо даже при хладките спрямо вярата хора, та даже и при невярващите, сърцето не престава да трепва радостно, когато в тези рождествени дни съзерцават единствената по рода си, с нищо несравнима гледка: младата Майка с Младенеца на ръце, а около тях – влъхвите от Изтока, пастирите от нощното поле, животни, небе, звезди?

В поредицата „Образ, звук и слово“ предлагаме две стихотворения, свързани с Рождествените празници. Творбите принадлежат на две съвременни поетеси с различни християнски търсения: Здравка Шейретова и Ваня Вълкова.

Кардиф е морско пристанище и столица на Уелс – красят го множество исторически сгради, а на хълм над него се извисява старинен замък. Към началото на XIX век това е незначително градче с население под 2000 жители, но към края на столетието в него живеят вече стотици хиляди. Към бума на раждаемостта в Кардиф по онова време допринася и появата на бял свят на Мартин Лойд-Джоунс на 20 декември 1899 година.

Всички в Рим тръпнели в очакване. В продължение на много месеци знаменитият скулптор Микеланджело Буонароти изографисвал тавана на Сикстинската капела, скрит за очите на публиката. Той бил получил от папата свобода при избора на теми, при все че първоначалната поръчка била да нарисува дванадесетте апостоли. Любопитството на малки и големи се разпалило. Какво е сътворил прочутият тосканец1? За неговите статуи говорела цяла Италия.

Кога Исус Христос ще дойде отново? Сам Господ предупреждава, че никой човек не знае деня и часа на славното Му явяване (Мат. 24:36). Но категоричното Му изявление не е възпирало някои прибързани богослови или търсачи на слава в християнската история да обявяват конкретни дати на Второто пришествие. Всички те впоследствие са били разочаровани от хода на събитията. Един от най-известните автори на есхатологични предсказания бил баптисткият проповедник Уилям Милър (1782–1849 г.).