Градчето Авила се намира почти в сърцето на Испания. Тереза, родена през 1515 година, се оформя като личност, вслушвайки се в пулса на най-ревностно католическия народ в Европа. Едва навършила 20 години, тя решава да постъпи в местния кармелитски манастир. Под влияние на писанията на св. Йероним, тя е обзета от копнежа за дълбок и по-суров духовен живот. Но както признава по-късно, монашеският ѝ обет е бил вдъхновен не толкова от любовта към Христос, колкото от надеждата да влезе бързо в небесата. Тереза започва се чувства все по-неудовлетворена от манастирското си всекидневие. Това я тласка да търси Христос по-усърдно.

На 2 юли 1950 година евангелският пастир Мартинес Кинтана излиза от една къща, за да се изправи пред разярена тълпа. Предвождат я местни полицаи, блъскащи по вратите на дома, който го е приютил. „Долу еретиците!“, крещи множеството. То вече е запалило домове на местни евангелски християни. А вътре в обсадената къща, неколцина вярващи се молят за живота на Кинтана и за собствения си живот.

С публикуването на труда си „Произход на видовете“ Чарлз Дарвин отприщва истинска буря от противоречия. Шест месеца по-късно, на 30 юни 1860 година, теорията му е обявена като тема на един от докладите на годишната среща на Британската научна асоциация в Оксфорд. Денят е съботен, общественият интерес е голям и залата е препълнена – се събират близо 1000 души, а няколкостотин не успяват да влязат. Самият Дарвин отсъствал поради болест. На трибуната застават и неколцина представители на църквата, сред които и бъдещият англикански епископ Самюъл Уилбърфорс. Агностикът Томас Хъксли е бил склонен от приятели да присъства на проявата.

Понятието „професия“ има различна етимология в европейските езици, във всички случаи сочеща към християнския му произход. Противно на все още влиятелния мит за войната между наука и религия, датиращ от времето на Просвещението, християнската култура в Европа всъщност е била средата, която прави възможна появата на модерната наука. Християнският светоглед не само е насърчавал експерименталния подход и е подкрепял рационалната познаваемост на света, но е оформил и разбирането за научните начинания като призвание, достойно за доживотно посвещение. Някои очевидни тенденции в постмодерната епоха са повсеместният спад на популярността на природните науки като професия и прагматичният подход към тях като временно занимание без отношение към светогледните въпроси. Дали една „перспектива на призванието“ към природните науки остава все още уместна през XXI век, в епохата на проектно финансиране на научните изследвания?

Дълбоко в джунглите на Конго, черните хора от местните племена са измислили име на Франк Лаубак: „кърпачът на стари кошове“. Един стар кош с множество дупки може да бъде закърпен, за да пренасяме с него зърно, без то да изтича на земята. По същия начин, един стар ум, с множество пропуски в знанията, може да бъде научен на нови идеи. Франк Лаубак отдава целия си живот в служба за благото на човечеството - най-вече, като научава много хора по целия свят да четат. Но той далеч не е само мисионер. По собствените му думи, Лаубак е „съвременен мистик“ и споделя молитвените си опитности в множество писма до баща си.