Звездата на Спасението

От какво ще ни избави Възкресението?

Като християни ние вярваме и се надяваме, че възкресението от мъртвите, което очакваме, ще ни избави от скръбта по унизеността на човешката природа. Че ще върне на нас и на всичките ни близки – роднини и приятели в Христа – онова първоначално достойнство, което човекът е загубил чрез прародителския грях на Адам и Ева. Вярваме и се надяваме, че ще се видим преобразени – такива, каквито сме замислени да бъдем, преди още да сме се появили на този свят.

Оставен от Бога

Последното слово, което изрича умиращият Исус съгласно най-старото свидетелство1, е по-скоро вик, отколкото думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Дали този прощален зов не е признание за капитулация? Слънцето е изгубило своя блясък; сякаш вече не е в състояние да гледа ужаса. Небесните тела надават вик, а Бог мълчи. И се питаме отново: „Това не е ли капитулация?“

Мъченичеството на св. Севастиан

Ако сте прелиствали енциклопедия с картини на известни художници или сте запознати със средновековното изкуство, вероятно сте виждали картината на красив млад мъж, завързан за кол и прострелян със стрели. Това е св. мъченик Севастиан, чиято памет в Римокатолическата църква се отбелязва на 20 януари, а в Православната – на 18 декември. Художници като Петер Паул Рубенс, Гуидо Рени, Антонело да Месина, Ел Греко, Маркантонио Басети и много други са били очаровани от него. Неговият случай е рядък – той е бил мъченик два пъти.

Четирима капелани задават висок образец за героизъм

Потапянето на кораба „Дорчестър“ и вярата, способна на саможертва

В началото на 1943 г. Втората световна война навлиза в решителния си стадий. На Източния фронт армията на Хитлер губи решаващата битка при Сталинград. А в Западното полукълбо войната се води преди всичко по море. Многобройните и добре оборудвани немски подводници кръстосват северния Атлантик и атакуват – често успешно – корабите на съюзниците.

Фруменций, епископът на Етиопия

През декември 2023 г. се навършиха 1640 години от смъртта му

„Заради всичко, което сте правили добре, аз ви дарявам със свобода.“ Тези думи изрича старият владетел на Аксумското царство (днес, Етиопия), на смъртния си одър. Пред него стоят двама младежи от Тир, които са били негови роби в продължение на няколко години. Един от тях му е служил като виночерпец, а другият – като личен секретар. Имената им са съответно Едесий и Фруменций.