Ако небесните тела над нас са били създадени „за знаци и за показване на времената, дните и годините“ и ако едно астрономично явление е било наблюдавано в точното време и на точното място, за да убеди астролозите от Изтока, че се е родил юдейският царствен Месия, то такова явление определено може да се смята, и с право, за един от най-ярките примери за разумен (висш) замисъл. Какво точно е представлявала Витлеемската звезда е било предмет за множество предположения в продължение на векове.

Богослов. Писател. Композитор. Философ. Мистик. Лекар. Абатиса на манастир. Всичко това може да се отнесе към личността на Хилдегард от Бинген. Тя влиза в историята на Църквата и на германските земи с прозвището си „Сибилата на Рейн“, с което нейните съвременници я удостояват заради мистичните ѝ проникновения и послания. И макар че до ден днешен информацията за тази удивителна жена остава ограничена, нейният авторитет и приноси са добре известни и ценени в християнския свят, особено сред римокатолиците, англиканите и лутераните.

Т.нар. молокани („млечни хора“) са били руска християнска общност, която възниква към края на XVIII век. Те вярвали, че Библията е пътеводител на всяка душа към спасението, и се придържали към нейни символични и алегорични тълкувания. Отхвърляли всички ритуали, почитането на иконите, спазването на общите пости, украсяването на храмовете и поклонението на мощи, които се практикували в Православната църква. Названието на тези хора всъщност е било укорително и произлиза от това, че пиели мляко през православните пости, когато употребата на животински продукти е забранена за вярващите. Руското правителство подложило молоканите на репресии и изселило мнозина от тях в Кавказ. На 17 април 1869 година в едно такова семейство във Владикавказ се ражда Иван Степанович Проханов.